Любовка

Любовка е село в Община Кюстендил, Област Кюстендил, наредено в равнинната ивица на Кюстендилската котловина, там където хоризонтът е широк и открит, а наоколо се простират овощни градини и ниви, прекъсвани от редки дървесни пояси. Около него, на хоризонта, планинската верига на Осоговска, Конявска и Земенска планина затваря видимостта в един почти театрален полукръг, а долу, в котловинното дъно, животът е бавен, ненатоварен и доста различен от всичко, което предлага по-населеният и по-известен Кюстендил на час и половина шофиране от столицата. Любовка е едно от онези места, в чието съществуване не се съмняваш, докато не се мине покрай него по някоя от проселищните пътеки на района. И тогава се разбира, че е тук, спокойно и без претенции.

Котловинното положение е основната черта, която определя характера на селото. Кюстендилската котловина е ниска по стандартите на планинска западна България, с надморска височина около 500 метра, и тая сравнителна ниска позиция й дава мек климат, по-ранна пролет, по-дълго лято и условия за овощарство, несвойствени за по-планинските части на страната. Въздухът тук е по-топъл и по-влажен от северните балкански котловини, а зимата рядко задържа снега дълго. Черешата е кралицата на района и тук се знае добре. Кюстендилската черешова слава е реална и измерима, а селата в котловината, включително Любовка, живеят в нейния радиус от поколения. Градините се наследяват, навиците на обработване се предават, а връзката между земята и хората е почти незасегната от мащабните промени, изтрили тоя тип поминък от по-достъпните за градски туристи части на страната.

Кюстендилската черешова котловина и животът в нея

Ако пристигнете в района в края на май или началото на юни, пейзажът е разпознаваем без обяснение. Черешовите дървета са наредени по теренните понижения около котловинните села, тъмнозелени и натоварени, и черните плодове правят клоните да клонят надолу. Берачите работят рано сутринта, докато пека не е взела силата си, и следобед конвоите от малки коли и каруци тръгват по тесните пътища. Всичко се разиграва с ритъм, разработван десетилетия.

Кюстендилската черешова традиция е документирана и многократно призната като характерна за региона и отличаваща го от останалата страна. За посетителя, дошъл извън черешовия сезон, остава пейзажът на голите дървесни корони, но дори той разказва историята на поминъка, записана в наредеността на градините, в широките редове между дърветата, в самото устройство на земята около Любовка. Есента добавя ябълки и сливи и пренарежда цветовата гама, без да промени основното: хората тук обработват земята и животът следва естествените ритми.

Осоговската верига отвъд котловинната равнина

Погледнат от Любовка на изток, хоризонтът е ограничен от Осоговска планина, масивния планински дял, чийто главен връх Руен достига 2251 метра и е един от значимите върхове на западнобългарската планина. Веригата е видима от почти всяка точка в котловината и придава на иначе равнинния пейзаж онова чувство за заобиколеност и мащаб, което котловините в България умеят да дават.

От Кюстендил нагоре по Осоговска са проправени маршрути за пешеходен туризъм, а самият Руен е достъпен за средно подготвени туристи. Гледката от върха в ясен ден обхваща котловинните полета долу, с техните наредени градини и разпръснати села, и панорамата дава мащаб, трудно постижим с описание. Любовка е някъде там долу в тая видима ивица земеделска земя, неразличима от отдалечеността, но присъстваща.

Планинската верига отвъд котловинното дъно поставя района в друга туристическа категория, различна от чисто равнинната. Съчетанието от достъпна котловина и близка непипната природа е точно тип предлагане, при което нито се насича с маршрут, нито се отчайва от равнинна монотонност. Двата пласта са там, на едно кюстендилско разстояние един от друг.

Земенски проход и средновековната фреска в скалите

На около двадесетина километра северно от Кюстендил, реката Струма пробива теснина в скалистия Земенски проход. Там, стиснато между варовикови стени, стои Земен и прочутото Земенско кале, а на самия бряг на реката се намира Земенският манастир „Свети Йоан Богослов”, един от малкото с оцелели средновековни стенописи от 14 век. Фреските са рядкост не само по качеството си, но и по факта, че изобразяват конкретни исторически личности от периода, деспот Константин и жена му Евдокия са изобразени в молитвен жест, а цялата иконографска програма принадлежи към Търновската художествена школа.

За посетителя, дошъл да види Кюстендилската котловина и Любовка, Земенският манастир е задължителна спирка по пътя. Проходът е красив сам по себе си, варовиковите стени над Струма падат рязко и непредвидимо, а вечерта, когато туристите са намалели, каменната черква на брега изглежда така, сякаш никога не е принадлежала на нито едно конкретно столетие. Принадлежи на много от тях наведнъж. Самото пътуване от Кюстендил до Земен по долината на Струма е приятно и кратко и го правите без специална подготовка или оборудване. Реката там е спокойна, течението й лениво, а скалните стени изникват по-нагоре постепенно, сякаш ви подготвят за тесния пролом.

Пауталия, Велбъжд и многопластовото минало на Кюстендил

Историята на района около Любовка е тежка и многопластова. Античният Кюстендил е бил познат под латинизираното тракийско название Пауталия и е разполагал с богата инфраструктура от термални бани, чиито остатъци са намирани при различни строителни дейности в града до ден днешен. Римляните са усвоили минералните извори с характерната за тях систематичност и са изградили бански комплекс, функционирал векове. Водата тук е топла, сулфатна и лековита и тоя факт не се е променил от времето на Марк Аврелий до днешните посетители на Кюстендилските минерални бани.

Средновековният Велбъжд, това е средновековното название на Кюстендил, е сцената на Битката при Велбъжд от 28 юли 1330 година, в която сръбската войска на крал Стефан Урош III разгромява българската на цар Михаил III Шишман. Тя е едно от ключовите сражения на Балканите за целия 14 век и е определила политическото устройство на региона за десетилетия напред. Землището около Любовка е в същата котловина, в чийто широк периметър тази битка се е разиграла, и това съседство с важното историческо събитие е нещо, което картата долавя дори без подробен прочит.

Самото Бобошево на юг предлага друг исторически слой: средновековна черква с фрески и стара архитектура по речните тераси на Струма, преди реката да потъне в Кресненския пролом. За Бобошево не са нужни тълпи и организирана обиколка. Влизате, разглеждате, усещате.

Кюстендилската област е рядко гъста откъм средновековни паметници и монашеска архитектура, и Любовка е в сърцето на тоя разпределен музей без стени и входни билети. Тоя характер на района се усеща особено ако дойдете с кола и без предварителен план, и просто следвате пътните знаци по котловинните пътища.

По пътя към Дупница и Благоевград

Позицията на Любовка я поставя на естествен транзитен коридор между Дупница на юг и Кюстендил в центъра на котловината. Двата по-значими центъра оформят рамката, в която малкото котловинно село е наредено. Дупница е на около тридесет километра южно и предлага по-разнообразна туристическа инфраструктура, директен достъп до пъстата природа около Рила и нататък до Благоевград и Южна България. За пътника с кола Любовка е добра отправна точка нагоре и надолу по котловинните пътища, без натоварването на по-туристическите варианти.

Гравитационният център на района обаче остава Кюстендил, защото именно там са минералните бани, историческият музей, хаджидимитровата чешма и старата архитектура. Минералните извори на Кюстендил са активни и днес и са предлагани в рамките на местни балнеоложки обекти, наследници на традицията, която Пауталия е установила преди повече от хиляда и осемстотин години. Влиза се, киснеш, излиза се по-лек и тая простота е всичкото, което тоя тип почивка изисква. За хора, търсещи почивка с минерален акцент, района предлага тоя продукт в сравнително непретрупан и достъпен вид, без Вележите и банскийя ценови рейтинг.

Пристигнете рано сутрин в котловината, когато мъглата още стои ниско над черешовите градини и планинската верига изникне над нея внезапно и тъмно. Оттогава до вечерта има достатъчно за видяне в радиус от двадесетина километра. Земен и обратно, спирка в Кюстендил за баня или музей, и нататък към Бобошево, ако ви останат часове. Маршрутът се сглобява сам, защото котловината е компактна и пътищата в нея са ясни. И когато се върнете вечерта покрай Любовка, ще разберете защо котловинните села без реклама и без туристическа шлема пазят онова, което е останало реално и непретрупано в тоя ъгъл на страната.

-

Въпроси и отговори за Любовка

В коя община и област е Любовка?
Любовка е в Община Кюстендил, Област Кюстендил, в централната ивица на Кюстендилската котловина.

Близо ли е Любовка до Кюстендил?
Да, селото е в рамките на Кюстендилска община и е съвсем близо до общинския център Кюстендил, известен с минералните си бани и черешовите градини. Кюстендил е достъпен с лична кола за кратко.

Какво да видя в района около Любовка?
Районът предлага Земенския манастир с уникалните му средновековни стенописи, Кюстендилските минерални бани, Осоговска планина с маршрути към връх Руен, и историческите средновековни паметници в Кюстендилската котловина. Бобошево на юг е друга ценна спирка.

В какъв сезон си заслужава да се посети Кюстендилската котловина?
Краят на май и началото на юни е черешовият сезон, когато пейзажът около котловинните села е особено характерен. Пролетта е ранна и мека заради ниската надморска височина. Есента добавя ябълки и сливи и е добро алтернативно посещение.