Сугарево

Сугарево е малко село в Община Петрич, Област Благоевград, наредено в меката котловина на Санданско-Петричкия край, точно там, където полетата се стягат и планинският рид на Беласица започва да надвисва от изток. Повечето хора, минаващи с кола на юг по магистралата, не биха познали това място. А то пази нещо, заради което си струва да се отбие, да се спре и да се поеме пеша към скалите. В тясна клисура, притисната между два скалиста склона, е врязан Клисурският манастир „Свети Георги Победоносец”, известен и като Сугаревски, чиято история се губи в ранното средновековие. Малко са местата в Благоевградско, в които природата, архитектурата и тишината са се срещнали по такъв начин. Сугарево не е разчело на реклама. То се е уповало на сгъстеното усещане, което ти дава, и очаква да се върне.

Клисурският скален манастир „Свети Георги” над Сугарево

Малко след селото пътеката се изкачва по тясна скална теснина и след кратко ходене се открива нещо, което не очакваш. Клисурският (Сугаревски) манастир „Свети Георги Победоносец” е вкопан в отвесната скала и изглежда, сякаш е израснал заедно с нея, а не изграден от човешки ръце. Скалата е покрив, скалата е стена, скалата е целият контекст, в който стои малката черква. Светлината пада отвесно откъм теснината над прохода, а сенките се преместват бавно по релефа на камъка. Ако сте виждали Ивановските скални черкви, ще усетите родственост, но Сугарево е по-малко известно и затова по-тихо, по-самотно, по-близко до онова, каквото е трябвало да бъде.

Обителта е смятана за средновековна по произход и е функционирала в различни периоди, преминавала е и трудни времена на запустяване, каквото е съдбата на много малки скални светилища по тези долини. Подобни обители са разпространени по поречието на Струма и в предгорията на Пирин и Беласица като следа от исихасткото монашество, което е търсело уединение в скалните отвеси точно по такива места. Днес Клисурският манастир е действащ православен обект, поддържан с грижа, с малка дворна площадка, откъдето погледът обхваща горния ръб на клисурата. Ходенето до тук отнема около половин час от селото, а пътят не изисква специална подготовка, само удобни обувки и бавен темп, защото стълбите в скалата са тесни на места и хлъзгави след дъжд.

Ако посещавате в делничен ден, има вероятност да сте сами. Тази самота е подарък. Тишината в клисурата е друг вид от тишината по полето, по-плътна, с ехо, с лека влага по мъха на стените. Запомня се.

Сугаревската клисура и дивата природа в теснината

Клисурата, по чието дъно тече малка планинска рекичка в посока към Струма, е наистина живописна в онзи занемарен, незалепен с указателни табели смисъл. Бреговете са обрасли с хасел, ябълка и дива слива, а скалните стени пазят гнезда на скален гълъб и различни видове хищни птици, следени с поглед отдолу, докато кръжат над ярата. Пролетта клисурата се отпуска с тревна зеленина и с вода, която бърза на всеки десет метра. Лятото е прохладна тук дори когато котловината горещи, защото теснините пазят своята собствена температура. Есента е може би най-щедрата, когато листата на буките по горния пояс позлатяват ръбовете на скалите и цветовете слизат ред по ред надолу към пътеката.

Стените на клисурата не са много високи, но са достатъчно близо, за да се промени скоростта. Трудно е да се върви бързо тук. Нещо в самия коридор от камък и зеленина те забавя и това е добре. Бавното ходене е правилното ходене в тесни долини като тази, защото детайлите са навсякъде и минават незабелязани, ако бързаш. Скалите пазят влага по северните си лица, по тях расте тъмнозелен мъх и папрати, а пролетта, когато снежниците по Беласица се топят, рекичката в дъното буйства с черен звук и бяла пяна. Впрочем тъкмо тогава, в края на март или началото на април, Сугаревската клисура е на пика на красотата си.

Беласица зад гърба на селото

За всеки, дошъл в Сугарево с поглед към пейзажа, Беласица е неизбежна. Рідът покрива целия хоризонт на изток и налага своя характер на цялата местност. Планината е разделена между България, Гърция и Северна Македония, а най-високата й точка достига над 2000 метра. От котловинното ниво, на което стои Сугарево, тя изглежда масивна и тъмна, горите по ниските склонове са дъбови, по-горе преминават в бук и смесена гора, а по ребрата откъм хоризонта прелиза вятър дори в дни, когато долу е тихо.

Кестените са традиционна даденост на тези склонове. Берат се в средата на октомври, когато черупките падат по поляните и издават присъствието си с мириса на горска влага и суха листа. Препечен кестен, купен от местни по прилежащия път, е може би най-честното начало на разходка по тоя край. В тази посока Сугарево е наистина добра изходна точка за пешеходни набези по долните части на Беласица, там, където инфраструктурата свършва и гората поема нататък.

Санданско-Петричката котловина и мекият климат на юга

Тук трябва да се каже нещо, защото иначе посетителят пристига неподготвен за приятната изненада. Климатът в района на Сугарево е различен от средно-балканския. Санданско-Петричката котловина е затворена от север от хребетите на Пирин и Беласица, а откъм юг е отворена към Беломорието. Тази особеност прави зимата по-мека, пролетта по-ранна и лятото по-горещо и по-сухо. Маслиновото дърво тук не е екзотика, а обичайна уличка към градска съседска градина. Лозята плодоносят рано, смоквите узряват до края на август, а в ноември тук е осезаемо по-уютно, отколкото на стотина километра по-на север.

За туристи, свикнали с хладния октомври в Средна България, пристигането в Петричко е осезаемо. Светлината е друга, въздухът е различен, сезонът като че ли е стъпил малко по-назад. Точно тази разлика прави района привлекателен и извън летния сезон, защото дори в края на март, когато другаде все още е зима, тук вече е приемливо за пешеходни разходки и разглеждане на неголеми забележителности като Сугарево и клисурата над него. Ноемврийското слънце в Петричко е слабо, но присъства, а дните около Задушница, когато мнозина се отправят към черкви и обители, са традиционно посещавани и за Клисурския манастир.

Петрич, Кресна и маршрутът по Струма

Сугарево седи на удобно разстояние от Петрич, чийто пазар и инфраструктура осигуряват всичко, от което се нуждае посетителят на района. От Петрич пътят на север следва поречието на Струма до Кресна, чието дефиле е може би най-драматичният речен коридор в Благоевградско. Двата крайбрежни хребета притискат Струма до ширина, в която реката, пътят и железопътната линия едва се събират, а склоновете се изправят почти отвесно над тях. Сугарево, Петрич и Кресна очертават ос, по която лесно може да нанижете разнообразни преживявания в рамките на един ден.

На запад от Петрич е Рупите с геотермалния си терен и параклиса на Ванга, нещо, което много хора съчетават с посещение на Сугарево в рамките на пълен ден из тоя кът на страната. Малко по-нататък, вече по магистралата на юг, е Сандански с минералните си бани и с парка, подходящ за следобедна разходка. А ако ви остане охота за Мелник и пясъчните пирамиди, те са на не повече от четиридесет километра. Целият пирински юг се завърта около няколко такива опорни точки и Сугарево е добра среда между тях, достъпна, незатрупана и истинска.

Поминък, лозарство и животновъдство в Сугарево

Селото живее с онзи ритъм, характерен за малките селища по тоя край: земеделие, лозарство, малко животновъдство. Лозите тук са стари и ниски, засадени по традиционния начин за котловинна земя, и дават тъмно грозде, от което местните правят домашно вино за собствена употреба. Маслините, смокините и вишните допълват картината. Каквото поднасят баирите и поречието на Сугаревската рекичка, толкова се взима и тази логика е оцеляла тук без да се налага да се обяснява на никого.

Постоянното население е малко, каквото е положението в повечето малки български села в планинско-котловинни зони, но присъствието на туристи около Клисурския манастир е осигурило устойчива причина за местните да поддържат пътеките и подходите в приемливо състояние. Не очаквайте знаци и ресторанти при входа. Очаквайте спокоен двор, камък и светлина, и ако имате малко хляб и сирене в раницата, е напълно достатъчно за добра спирка.

-

Въпроси и отговори за Сугарево

В коя община и област е Сугарево?
Сугарево е село в Община Петрич, Област Благоевград, в Югозападна България. Намира се в Санданско-Петричката котловина, в близост до подножието на планината Беласица.

Какво е Клисурският (Сугаревски) манастир?
Клисурският манастир „Свети Георги Победоносец” е скален православен обект, вкопан в отвесните скали на Сугаревската клисура. Обителта се смята за средновековна по произход, действаща е и днес и се достига пеша от селото за около половин час.

Какво да видя в района на Сугарево?
Основните причини за посещение са скалният Клисурски (Сугаревски) манастир, живописната Сугаревска клисура и склоновете на Беласица. В близост са Петрич, Рупите с паметното място на Ванга, Кресненското дефиле и Мелник.

Кога е добре да се посети Сугарево?
Районът е приятен почти целогодишно заради мекия климат на Санданско-Петричката котловина. Пролетта и есента са особено добри: умерени температури, богати цветове в клисурата и по-малко посетители около обителта.