Любовище

Любовище е село в Кюстендилска област, наредено по хълмистия терен западно от долината на Струма, на около 700 метра надморска височина. Административно то се числи към Кюстендил и към едноименната община. По-голямата част от пътуващите за тези ширини отправят поглед направо към областния град или към Земенския пролом, а Любовище остава встрани от добре тъпканите туристически маршрути. И точно затова си заслужава да бъде потърсено.

Тишината тук е от особен вид. Не е изолация и не е запустение, а тишина на работещо провинциално място, в което животът се движи по ритъма на сезоните, а не по часовника на туристическия сезон. Чуват се птици, вятърът по хълма, понякога тракторът на съседа. Нищо повече. Ако търсите дестинация, от която да се върнете с усещане, че сте взели дъх за разлика, Кюстендилско е правилната посока, а Любовище е добрата отправна точка.

Около Любовище са оформени хълмисти терени с редки борови гористи петна, пасищни поляни и запустели лозя. Пътят, по който се влиза в селото, е тесен и завива след всяка малка речна падина. Дори самото шофиране натам носи онова усещане за „отдалечаване”, което туристите в западнобългарското планинско-хълмисто пространство търсят неосъзнато. Не е Родопите, не е Рила. Тук е по-скромно и по-тихо, и именно това е неговата стойност.

-

Струма и долинните гледки под и около Любовище

Реката е навсякъде тук. Или се чува, или се вижда от издигнатите части на селото. Струма тече дълбоко в котловината, като нейният поречен релеф е определил облика на целия край: стръмни склонове, тесни тераси, лозя и овощни градини, наредени стъпало по стъпало надолу към водата. В ясен ден от по-високите части на Любовище погледът се отваря широко към обработените земи на кюстендилската котловина, зеленото дъно на долината и синкавите силуети на планините на запад. Ако дойдете в ранното утро, когато мъглата все още лежи в дъното и върховете се открояват над нея, гледката придобива съвсем друго измерение.

Самото село не е равнинно и това определя начина, по който се обхожда. Теренът около него е подходящ за кратки пешеходни излети без специална екипировка: по черни пътища и полски пътеки, покрай ниви и стари лозя, с постоянна смяна на изгледите. Не е необходима карта, нито специален план. Достатъчно е да поемете нагоре по хълма и да видите откъде се вижда най-много. Обичайно отговорът е: отвсякъде.

Самата Струма е голяма западнобългарска река с дълга история и плодородна долина. Поречието й е дало живот на десетки селища в продължение на хиляди години: от тракийски светилища и римски пътища до средновековни крепости и днешни земеделски общини. В участъка около Кюстендилско реката е опитомена и спокойна, без драматичните клисури, с които ще се срещнете малко по-надолу по течението. Тук тя е ширина, не тясно дефиле.

-

Животът по хълма и поминъкът на кюстендилското село

Кюстендилската котловина е сред най-плодородните земи в западна България. Ябълки, сливи, череши, тютюн и лоза са определяли ритъма на живота тук от векове, а Любовище не прави изключение. Земеделието е задало и архитектурата на селото: ниски сгради, широки дворове с навеси за инвентар, стари каменни зидове по границите на имотите. Няма голяма главна улица, няма площад с фонтан и пейки за туристи. Има само пространство, което изглежда така, сякаш всяка ограда разказва поне половин живот.

Поминъкът на местните жители е бил и остава тясно свързан с обработката на земята. Традицията на овощарството в кюстендилско е толкова дълбока, че е формирала не само икономиката, но и начина, по който хората тук гледат на сезоните. Пролетта настъпва не по календар, а по разцъфването на черешовите градини. Бели шарки по тъмнозелените хълмове, видими отдалеч дори от пътя в долината. Лятото носи натоварване: беритбата е интензивна, пазарите работят до вечерта, а наетите работници идват отвсякъде.

Особеното на кюстендилските плодове е признато отдавна. Черешата от тази котловина е с репутация, разпозната дори на столичните пазари. Ябълките се прибират чак в октомври и тогава въздухът около овощните бази мирише на зрял плод и дъб. Ако влезете в Любовище в тези месеци и видите наредените каси край зида, ще разберете без обяснения какво е изградило духа на тези места.

Старите сгради в селото носят белезите на типичната западнобългарска архитектура: масивни каменни основи, дървени чардаци на горния етаж, керемидени покриви. Времето и демографският отлив са оставили следи по много от тях, но именно тази патина е нещо, което не може да бъде наподобено с ново строителство. Разходете се бавно. Без маршрут, без цел. Просто наблюдавайте как изглежда едно работещо, нетуристифицирано западнобългарско село в средата на своя обикновен ден.

-

Земенският пролом на две крачки

На изток от Любовище, в посока Земен, релефът коренно се променя. Земенският пролом е едно от най-впечатляващите природни образувания в западна България: там Струма е прорязала варовиковите скали и е оставила клисура с почти вертикални стени, в основата на която е прокарала тесния си курс между огромни бели канари. Пътят покрай реката е сред най-живописните в цяла Кюстендилска област и е напълно достъпен с кола или велосипед. По скалите гнездят скални птици, отдолу водата мени цвета си от синьо-зелено към бяло над по-плитките бродове.

В самото дефиле се издига Земенският манастир „Свети Иван Богослов”: средновековен духовен комплекс с уникални стенописи от 14 век, смятани за едни от ценните образци на средновековната живопис в тези земи. Пещерите и скалите около него правят средата впечатляваща дори за човек, когото историята не занимава особено. Камъкът, монашеските стени и шумът на реката отдолу се съчетават по начин, за който не се търси обяснение. Усеща се или не.

Ако имате повече от половин ден, комбинирайте Земенския пролом с пешеходен маршрут по самата клисура. Пътеките покрай водата са достъпни и в по-голямата си част не изискват специална подготовка. Пролетта е особено подходяща: нивото на Струма е по-високо, проломът е по-шумен и реката носи тази синьо-млечна непрозрачност, идваща от снеготопенето в планините.

-

Кюстендил и минералните извори в областния център

Кюстендил е областният и общинският център, на кратко разстояние от Любовище. Градът е известен преди всичко с топлите минерални извори, познати от античността. Римски терми, средновековна крепост, исторически музей и разхлаждащата шума на черешовите пазари правят Кюстендил важна допълнителна дестинация за всеки, дошъл в района. Ако посещавате Любовище в края на май или началото на юни, черешовият базар в Кюстендил е почти задължителна спирка. Местните знаят кои щандове са на производители, а не на препродавачи, и е добре да потърсите именно тях.

Кюстендил е и важна точка за ориентиране в района. Оттам тръгват маршрутите за Осоговска планина на изток, пътищата за Дупница и Рила на юг и достъпът до западните гранични райони. За целия кюстендилски регион градът функционира като истинска битова и логистична база. Тук са магазините, болницата, по-добрите ресторанти.

Градският парк в Кюстендил, известен с вековните си дървета и близостта до балнеологичния комплекс, е приятно място за почивка след обиколка на по-малките селища. Топлите извори са с температура около 73 градуса и се използват за терапевтични цели от местната болница и от редица балнеохотели. Ако пътуването ви е с нощувка, хотел с минерален басейн в Кюстендил е напълно практична и достъпна опция.

-

Бобошево и Кочериново като съседни спирки в котловината

Между Любовище и Дупница котловината се разтваря и дава пространство на редица малки общини и селища с любопитна история. Бобошево е едно от тях: тихо градче с исторически следи от римско и средновековно присъствие и с красива природна среда покрай Джерман. Черквата „Въведение Богородично” и запазените стари сгради дават на Бобошево облик, рядко срещан в такова малко населено място.

Кочериново е известно с природната забележителност Туфата: вкаменени хилядолетни водорасли, уникален геоложки феномен, видим само в няколко места по света. Образуванията изглеждат едновременно като живи скални наслаги и като нещо, за което се няма готов термин. Кратката обиколка на тези две селища лесно се съчетава с посещение на Любовище в рамките на задоволително половинднево пътешествие из котловината. Разстоянията са малки, пътищата са асфалтирани и маршрутът не изисква никакво предварително планиране.

Тези западнобългарски котловинни селища носят нещо общо в облика си. Спокойствие, приземеност, усещане, че времето тук се брои по реколтите, а не по туристическите сезони. Именно тази нишка свързва Любовище, Бобошево и Кочериново в един логичен маршрут за пътешественика, търсещ нещо различно от стандартния туристически наратив.

-

Въпроси и отговори

Към коя административна единица принадлежи Любовище?
Любовище е село в Кюстендилска област, административно подчинено на Кюстендилска община.

Далеч ли е Любовище от Кюстендил?
Разстоянието до областния град е малко. Селото се намира в непосредствена близост до кюстендилската котловина и е достъпно по асфалтиран или черен път в рамките на кратко пътуване.

Има ли нещо конкретно за разглеждане в самото Любовище?
Самото село е тихо и без ярко изразени туристически обекти. Интересът му е в природната среда, панорамата към долината на Струма и автентичния облик на западнобългарско земеделско селище. Комбинира се отлично с Земенския пролом и Земенския манастир наблизо.

Кога е най-добре да се посети районът?
Пролетта, от края на март до края на май, е най-живописното и приятно сезонно за кюстендилска котловина. Черешовото цветение е незабравимо. Есента е другият добър момент, особено по времето на беритбата на ябълките.