Севиля

Севиля е град в Испания и столица на автономната област Андалусия, разположена в южната част на страната по двата бряга на река Гуадалкивир. Населението ѝ надхвърля 680 000 души в самия град, а заедно с околната агломерация надвишава един милион и половина, което я нарежда сред най-големите градове в Испания след Мадрид, Барселона и Валенсия. Тук се преплитат римско, мавританско и християнско наследство, оставило по улиците пластове, които превръщат града в жив учебник по средиземноморска история. Това е и едно от най-топлите големи населени места на континента.

Гуадалкивир е единствената голяма плавателна река в Испания и именно тя в продължение на векове прави Севиля морско пристанище, отдалечено от океана. През шестнайсети век градът държи монопола върху търговията с Новия свят и оттук тръгват и пристигат корабите към Америка. Това богатство финансира величествените сгради, които и днес определят силуета му.

Катедралата и Хиралда

Катедралата на Севиля е сред най-внушителните християнски храмове на света и се смята за най-голямата готическа катедрала изобщо. Издигната е върху мястото на разрушена джамия в периода от петнайсети до шестнайсети век, а строителите ѝ си поставят за цел сграда с такива размери, че който я види, да ги сметне за безумци. Под нейните сводове се пази гробницата, в която според традицията почиват тленните останки на Христофор Колумб, носена от четири каменни фигури, символизиращи кралствата на старата Испания. Храмът е вписан в списъка на ЮНЕСКО заедно със съседните паметници и всяка година привлича милиони посетители.

До катедралата се извисява Хиралда, нейната камбанария, която първоначално е минаре на голямата джамия от дванайсети век. Кулата е висока близо сто метра и вместо стълби има полегати рампи, по които някога конниците са се изкачвали до върха. Гледката от върха обхваща целия стар град. Който се възхищава на смелата средиземноморска архитектура, ще открие сходно усещане и в Барселона, макар почеркът там да е съвсем различен.

Алкасарът и кварталът Санта Крус

Кралският дворец Алкасар е сред най-старите действащи дворци в света и до днес служи за резиденция на испанското кралско семейство при посещения в Андалусия. Първоначалните укрепления са издигнати от маврите, а по-късните християнски владетели надграждат комплекса в стила мудехар, който съчетава ислямски орнаменти с готически и ренесансови елементи. Вътрешните дворове, басейните и градините с портокалови дървета създават усещане за оазис насред горещия град. Дворецът също е под закрилата на ЮНЕСКО и е служил за снимачна площадка на известни филми и сериали.

Около Алкасара се разстила Санта Крус, някогашният еврейски квартал, превърнат в лабиринт от тесни белосани улички, скрити площадчета и вътрешни дворове, отрупани с цветя.

Тук горещината се укротява от сянката и от хладината на каменните стени, а всяка пресечка отваря неочаквана гледка към църква или фонтан. Атмосферата напомня старите градове на Италия с тяхното смесване на епохи. Вечер кварталът оживява с малки заведения, в които се сервират местни мезета.

Пласа де Еспаня и паркът Мария Луиса

Пласа де Еспаня е една от най-фотографираните площади в цяла Испания и е построена за Ибероамериканското изложение през 1929 година. Полукръглата сграда е дълга двеста метра и съчетава тухла, мрамор и пъстра керамика, а покрай нея тече канал, по който и днес може да се вози с лодка. По протежение на основата ѝ са подредени керамични пана, представящи всяка от испанските провинции с историческа сцена и карта. Четири моста ограждат площада, всеки от тях символ на едно от древните кралства на страната, а целият ансамбъл се смята за връх на испанския архитектурен стил от началото на двайсети век.

Площадът е разположена в края на парка Мария Луиса, най-големия и най-обичан парк на града, подарен на Севиля от една инфанта в края на деветнайсети век. Сред сенчестите алеи, фонтаните и павилионите туристите намират отдих от жегата, а паркът е любимо място за разходка и на самите севиляни.

Фламенко, Семана Санта и пролетният панаир

Севиля е смятана за родното място на фламенкото, музикалния и танцов стил, който се ражда от смесването на андалуски, цигански и мавритански традиции. Кварталът Триана на отсрещния бряг на Гуадалкивир се определя като една от люлките на това изкуство и до днес пази духа на старите певци и танцьори. Вечер из града има множество зали, в които живо се изпълняват песни и танци, придружени от китара и ритмично потропване. Това наследство е признато от ЮНЕСКО за нематериална културна ценност на човечеството.

Градът е известен и с две грандиозни събития, които всяка пролет привличат гости от цял свят.

Семана Санта, Страстната седмица преди Великден, изпълва улиците с тържествени шествия, в които братства носят богато украсени платформи със скулптури. Само седмици по-късно настъпва Ферия де Абрил, пролетният панаир, при който града се превръща в море от шатри, традиционни рокли, конски впрягове и танци, продължаващи до зори.

Кулата на златото и силуетът край реката

Разходете се по брега на Гуадалкивир привечер. Тук ви посреща Торе дел Оро, дванайсетоъгълна стражева кула от началото на тринайсети век. Маврите я издигат, за да пазят речното пристанище на града.

Днес вътре се помещава малък морски музей. Името ѝ напомня за блясъка, който някога отразявали стените ѝ. Качете се горе и реката се разгръща пред вас.

Само на крачки оттук стои Пласа де Торос де ла Маестранса. Това е една от най-старите арени в Испания. Бялата ѝ кръгла фасада отдавна е сред символите на града.

А искате ли пълен контраст? Тръгнете към площада Енкарнасион. Там се издига Метропол Парасол, наречен от местните Лас Сетас, тоест Гъбите. Това е една от най-големите дървени конструкции в света и доказва, че Севиля гледа и напред, не само назад. Качете се на терасата ѝ и старите камбанарии изведнъж изглеждат другояче.

Тапасите, портокалите и вкусът на Андалусия

Гладни ли сте вече? В Севиля храненето е дълъг социален ритуал, а не бързо спиране. Градът се смята за родното място на тапасите, дребните порции, които придружават чашата вино.

Самата дума тапа означава капак. Разказват, че с парче хляб или шунка някога покривали чашата срещу мухите и праха. Така от една дребна хитрост се ражда цяла кулинарна култура.

Местните рядко сядат на едно място за цялата вечер. Те се местят от бар на бар и опитват по нещо на всяка спирка. Този обичай се нарича тапео и е най-вкусният начин да усетите ритъма на града.

Забелязвате ли портокаловите дървета по всяка улица? Плодовете им са горчиви и не стават за ядене направо. Затова пък от тях се вари прочуто сладко, което години наред пътува чак до закуската на британците. Малко градове по света ухаят така, нали?

Околностите и древната Италика

Само на няколко километра северно от Севиля се намират развалините на Италика, един от първите римски градове на Иберийския полуостров, основан в края на трети век преди новата ера. Тук са родени двама от най-великите римски императори, Траян и Адриан, а от античния град са запазени амфитеатър, мозайки и улична мрежа, които се разглеждат на открито. Мястото дава представа за дълбоките римски корени на целия регион и е удобна цел за половиндневна екскурзия извън градската горещина. Севиля впрочем е добра отправна точка за разглеждане на целия юг на Испания и на съседните територии край Гибралтарския проток. Който планира по-дълго пътуване, може да продължи към британската отвъдморска територия Гибралтар или да прекоси границата към Португалия, чиито южни области са лесно достъпни. За по-широк поглед върху страната разгледайте обзорната страница за Испания.

Севиля рядко се посещава сама. На по-малко от час с влак е Кордоба с прочутата си джамия катедрала. Малко по-нататък ви чакат Гранада и дворецът Алхамбра. Защо да не нанижете три андалуски бисера в едно пътуване? Югът на Испания е създаден точно за такива обиколки.

Пролет и есен срещу андалуската жега

Най-приятните месеци за разглеждане са пролетта и есента, когато въздухът е мек, а дългите дни позволяват спокойни обиколки на катедралата, дворците и парковете. Севиля е сред най-горещите градове в Европа и през юли и август температурите често надхвърлят четирийсет градуса, което прави разходките по обяд изтощителни. Зимите са меки и кратки, със слънчеви дни, удобни за музеи и кафенета по площадите. Който иска и култура, и поносимо време, ще намери идеалния баланс през април, май или октомври.

Градът разполага със собствено летище, а скоростните влакове го свързват с Мадрид за по-малко от три часа. Това го прави удобна спирка както за самостоятелно пътуване, така и за по-голяма обиколка из Андалусия.