Билбао

Билбао е най-големият град в Страната на баските и административен център на провинция Биская в северна Испания. Населението му е около 345 000 жители, а заедно с цялата метрополна зона по поречието на река Нервион то надхвърля един милион души. Градът лежи на около 14 километра от Бискайския залив, скрит дълбоко в широк естуар, който векове наред е давал на корабите защитено пристанище.

От Мадрид го делят близо четиристотин километра, а от френската граница при Сан Себастиан го отделят едва стотина.

Дълго време Билбао е познат преди всичко като индустриален и корабостроителен център, чиито доменни пещи и докове чернеят бреговете на реката. През деветдесетте години на двадесети век градът преобръща облика си с една смела архитектурна намеса, която светът помни като ефекта Билбао и изучава като пример за сполучливо градско обновяване. Историческото ядро носи името Las Siete Calles, тоест Седемте улици, и пази спомена за основаването на Билбао през 1300 година от Диего Лопес де Аро, когато реката вече е била главната ос на живота тук.

Музеят Гугенхайм и завоят на река Нервион

Музеят Гугенхайм Билбао отваря врати на 18 октомври 1997 година и за броени години се превръща в емблема на целия град. Архитектът Франк Гери обвива сградата в извити плоскости от титан, камък и стъкло, които отразяват светлината над водата като люспите на риба.

Корпусът на музея ляга в самия завой на Нервион, така че реката минава под едно от крилата на постройката. Пред входа посетителите посреща Puppy, дванадесетметрово куче на Джеф Кунс, покрито с десетки хиляди живи цветя, които градинарите подменят два пъти годишно. От страната на водата стои гигантският паяк Maman на Луиз Буржоа, застинал високо на тънките си крака. По здрач от близкото езерце се надига завеса от мъгла, дело на художничката Фуджико Накая.

Колекцията вътре обхваща модерно и съвременно изкуство, но мнозина идват колкото за платната, толкова и за самата обвивка на сградата. Появата на музея преобразява и бреговете наоколо, където старите докове отстъпват място на широка крайречна алея. По нея днес се разхождат местни и гости, а съседните квартали се сдобиват с пешеходни мостове и нови културни сгради. Тази вълна от обновяване продължава да тегли архитекти от цяла Испания и отвъд нейните граници. Смелата градска намеса често се сравнява с обновените индустриални центрове на Германия, където западащи зони също са върнати към живот.

Числата го потвърждават по свой начин. Преди музея малцина чужденци насочваха пътя си насам, а днес сградата събира над един милион посетители годишно. Приходите ѝ изплащат разходите по строежа за броени години, тъй че един музей преобърна репутацията на цял град. Самата постройка няма нито една права стена, защото Гери я проектира със софтуер, зает от авиационната индустрия, където обикновените чертежи не стигат за такива извивки.

Музеят е част от голямата мрежа на фондацията Гугенхайм, заедно със събратята си в Ню Йорк и Венеция, и така споделя с тях колекции, гостуващи имена и средства. Затова временните изложби тук често идват отдалече.

Casco Viejo и Седемте улици

Старият град Casco Viejo се разстила на десния бряг на Нервион и пази духа на средновековния Билбао. Сърцето му са прословутите Седем улици, прокарани още при основаването на града, покрай които се нижат барове, занаятчийски работилници и стари семейни магазини. Тук се издига и катедралата Сантяго, готически храм от четиринадесети век, дълго служил за спирка по пътя на поклонниците към Сантяго де Компостела. На няколко крачки оттам бие пулсът на пазара Mercado de la Ribera, който се е разположил в дълга сграда край самата река и още с изгрев напълва квартала с глъч и дъх на море.

Мнозина го сочат за един от най-обширните покрити пазари в цяла Европа. Под витражите му се редят сергии с прясна риба от залива, баско сирене и местни зеленчуци. Наблизо е и неокласическият Театро Ариага, кацнал като малка опера на самия ръб на стария град. Сутрин кварталът е тих и делови, но привечер се преобразява напълно. Тогава тесните улички се пълнят с хора, които прескачат от бар на бар по местния обичай txikiteo, тоест бавна обиколка с чаша вино в ръка. Атмосферата напомня старите ядра на Италия, но носи подчертано баски характер.

Сърцето на квартала е Plaza Nueva, строг неокласически площад, обрамчен с аркади от четирите страни, под които вечер се събират хора от цял Билбао. Под сводовете се крият едни от най-добрите барове за пинчо в града. В неделя сутрин площадът се изпълва с пазар на стари книги, монети, плочи и дребни антики. Това е мястото, където баският Билбао се вижда най-чисто, без титан и стъкло, само камък, дърво и глъч. Старият град тук никога не е играл втора роля.

Кварталът помни и тежки дни покрай реката. През август 1983 година Нервион излиза от коритото си и водата залива Casco Viejo чак до първите етажи, отнасяйки магазини и спомени. Възстановяването след голямото наводнение тръгва бавно, улица по улица, и днес малко личи от бедствието, макар старите хора още да го помнят съвсем ясно.

Пинчо и баската кухня

Баската кухня е сред най-високо ценените в Испания, а Билбао е една от витрините ѝ. Местният специалитет е пинчо, малка хапка, набодена на резен хляб и закрепена с клечка за зъби, чийто разцвет тръгва именно от баровете на севера. За разлика от обикновените тапас тук те често са грижливо подредени миниатюрни ястия, които спокойно съперничат на ресторантската кухня.

Сред класиките е bacalao al pil pil, тоест треска, варена бавно в емулсия от собствения си сос и зехтин. До нея застава txuleton, дебела пържола от старо говеждо, изпечена на жар. От залива пристигат прясна риба, миди и прочутите аншоа от съседния Кантабрийски бряг. Към тях баските наливат младото бяло вино txakoli, поднасяно отвисоко, за да се разпени в чашата. Регионът държи и впечатляващ брой отличени ресторанти, които нареждат баския север сред кулинарните средища на Европа, редом с части от Франция отвъд близката граница.

Има и свой баски порядък в яденето. Влиза се, поръчват се едно пинчо и една чаша, плаща се и се продължава нататък, защото тук вечерята се яде права, на крак, от бар на бар.

Силуетът на новия Билбао

Гугенхайм отвори вратата, но не остана сам. Едно след друго тук изникнаха имена, които днес чертаят съвсем нов силует и превръщат Билбао в истински каталог на голямата съвременна архитектура.

Над реката се извива Zubizuri, белият пешеходен мост на Сантяго Калатрава, опънат като корабно платно над водата, лек и почти безплътен на пръв поглед. Под краката минава извит стъклен под. Малко по-нататък расте кулата Iberdrola на архитекта Сесар Пели, най-високата сграда в цялата Страна на баските. Върхът ѝ прехвърля сто шейсет и пет метра и показва колко далеч е стигнал градът от старите си докове.

Под земята работи метрото на Норман Фостър, чиито стъклени входове местните галено наричат fosteritos. Името идва от извитата им черупкова форма, която сякаш расте право от тротоара. Недалеч старото винарско депо Alhóndiga смени напълно предназначението си. Днес то е културно-спортният център Azkuna Zentroa, преобразен по идея на дизайнера Филип Старк. В сърцето му виси басейн със стъклено дъно, провесен право над просторното фоайе.

Това вече не е реставрация на сграда. Тук цял град се изписва наново, тухла по тухла и плоскост по плоскост. И всяка нова постройка сякаш спори със съседната за вниманието на минувача.

Атлетик, езикът и големият празник

За да се разбере Билбао, не стигат само музеите по брега. Градът има свой характер, своя реч и своя страст, които нямат много общо с витрините за туристи.

Местният футболен клуб Атлетик играе на стадиона Сан Мамес, наричан от запалянковците катедралата. Клубът държи на едно гордо и почти уникално правило, че в състава му влизат само играчи с баски корени. Заради този принцип Атлетик е сред малкото отбори, които никога не са изпадали от висшата испанска лига. Над всичко обаче стои самият език, който дава на този край неговото истинско лице.

Баският, или euskera, е един от най-старите живи езици в Европа и няма доказано родство с никой друг наоколо. Чуе ли се по улиците, веднага се усеща, че си попаднал в съвсем отделен свят. А през август градът избухва с празника Aste Nagusia, който цяла седмица пълни улиците с гиганти, музика и фойерверки над реката.

Мостът Бискайя и наследството на ЮНЕСКО

Надолу по течението, там където естуарът се влива в залива, се издига мостът Бискайя, известен и като Висящия мост. Построен е през 1893 година и до днес е най-старият запазен преносен мост в света, който вместо да се прекосява пеша, прехвърля хора и коли с висяща над водата гондола. През 2006 година съоръжението влиза в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, а двата му бряга свързват някогашните пристанищни предградия Португалете и Гечо. Който не бърза, може да се качи по горната пасарела на близо петдесет метра височина и да обходи целия естуар с поглед чак до открития залив.

Тук е едно от малкото места, където старата индустриална душа на Билбао се показва съвсем непокрита. Самият Бискайски залив дарява града с хладно и влажно лято, далеч от знойната средиземноморска Испания, държи зеленината наситена през цялата година и прави климата по-скоро атлантически, отколкото иберийски.

Funicular de Artxanda и зеленият пръстен

Над града бди хълмът Artxanda, до чийто връх се изкачва стар фуникуляр, пуснат в движение още през 1915 година. Изкачването трае едва няколко минути. Оттам се виждат завоите на реката, титановите криле на музея и цялата верига зелени възвишения наоколо.

Площадката горе е любимо място на местните за разходка и за дългото гледане на залеза. Околните баски хълмове са прорязани от пътеки и са част от живота тук толкова, колкото и улиците долу. Самият Билбао е удобна изходна точка и към крайбрежието на Биская, с китни рибарски селца като Бермео. Малко по-нататък изниква драматичното островче Гастелугаче, увенчано със скит на скала високо над вълните. Зеленината и морето в този край вървят ръка за ръка по цялото протежение на брега.

Който продължи на изток, бързо стига до елегантния Сан Себастиан и до самата граница с Франция. На запад пък крайбрежието води към зелените провинции по дългия път за Португалия. Близостта на летището и добрите връзки превръщат Билбао в удобна първа спирка за обиколка на целия баски север.