Оксфорд

Оксфорд е университетски град в графство Оксфордшър, Южна Англия, на около 90 километра северозападно от Лондон, с население близо 155 000 жители. Сърцето му е Оксфордският университет, най-старият в англоезичния свят, чиито първи занятия се водят още около 1096 година. Точно тази вековна школа дава на града прозвището „градът на мечтателните кули”, въведено от поета Матю Арнолд.

Историческият център е компактен и се обхожда пеша за един ден, но всеки ъгъл крие отделен повод да се спре човек. Колежите, музеите и двете реки се преплитат в плътна тъкан, която трудно се изчерпва за един уикенд. Освен академията Оксфорд е и място на ранната автомобилна промишленост: в квартал Каули и до днес работи заводът, започнал производство на марката Mini през 1959 година.

Градът съчетава академична строгост и младежка енергия, които му придават особено очарование през цялата година. Тесните улички, звънът на велосипедните звънци и тихите вътрешни дворове на колежите създават усещане за място, в което времето тече по свои правила.

Карфакс, Хай Стрийт и колежите

Кулата Карфакс бележи геометричния център на стария Оксфорд и е всичко, останало от църквата „Свети Мартин” от XII век. Височината ѝ е 23 метра, а от върха се откриват покривите на колежите и камбанариите наоколо. Градската наредба и до днес забранява нова сграда в центъра да я надвишава.

Самият университет не е една сграда, а федерация от 39 колежа, разпръснати из улиците. Крайст Чърч е сред най-внушителните, със своята катедрала и трапезарията, послужила за прототип на залата в екранизациите за Хари Потър. Модлин Колидж пък пази елени в собствения си парк и кула, от която на 1 май пеят химн призори. По продължение на Хай Стрийт се нижат фасади от пясъчник, които сменят цвета си от мед до сиво според светлината, а Магдалин Бридж в единия ѝ край е традиционната спирка за наемане на лодки. Контрастът с величествената архитектура на Барселона е очевиден, ала Оксфорд печели с уют, какъвто големите столици нямат.

Разходката по страничните улички разкрива и по-скромни, но не по-малко обаятелни колежи като Ексетър и Юнивърсити Колидж, чиито библиотеки и параклиси пазят витражи и дърворезба от различни епохи. Мнозина посетители се качват на върха на църквата „Света Мария Дева”, откъдето гледката към Радклиф Камера и околните покриви остава сред най-запомнящите се в града.

Велосипедите тук са повече от автомобилите, а сутрин потокът от студенти, забързани към лекции, се влива по тесните улици като пъстра река.

Студентският ритъм поддържа улиците живи и през учебната година, и през ваканциите. Пазарът Covered Market от 1774 година продава всичко от месо до ръчно изработени шапки, а тесните проходи между колежите носят имена като Brasenose Lane и Logic Lane, останали непроменени от столетия.

Бодлиън, Радклиф Камера и кръгът на знанието

Библиотеката Бодлиън е една от най-старите в Европа и втората по големина в Британия след тази на Британската библиотека. Основана е през 1602 година от Томас Бодли и днес пази над 13 милиона печатни тома; по закон получава екземпляр от всяка книга, издадена в Обединеното кралство. Кръглата сграда на Радклиф Камера до нея е най-разпознаваемият силует в града и служи за читалня от 1749 година, а палладианският ѝ купол се вижда от почти всяка по-висока точка. Около нея се подреждат Шелдонският театър, дело на младия Кристофър Рен, и Музеят за история на науката. Точно тук витае усещането за приемственост на знанието, което сродява Оксфорд с други университетски центрове из Европа, включително немските градове, описани в нашата подборка за Германия.

Разходката между сградите минава покрай Моста на въздишките, копие на венецианския оригинал, свързващо двете крила на Хертфорд Колидж.

Достъпът до читалните е ограничен, но обиколките с екскурзовод отварят залите за посетители. Билетът обикновено включва и историческата Дивинити Скул с нейния каменен ребрест свод от XV век. В съседство пък се издига книжарницата Blackwell’s, чиято подземна зала Norrington Room някога е била вписана в рекордите като най-голямото помещение за продажба на книги в света.

Любопитна подробност е, че читателите в Бодлиън все още полагат тържествена клетва да не палят огън в залите, традиция, останала непроменена от векове. Самите подземни хранилища се простират под голяма част от центъра и са свързани с проходи, по които някога книгите пътували с малка релсова количка.

Ашмолийн и музеят на динозаврите

Ашмолийн е първият университетски музей в света, отворен за публика още през 1683 година. Колекциите му обхващат египетски мумии, рисунки на Микеланджело и Рафаело, както и фенера на Гай Фокс. Входът е безплатен, както в повечето големи британски музеи.

Любителите на изкуството откриват в Ашмолийн и богата сбирка от антични монети, ислямска керамика и далекоизточни рисунки, подредени така, че разходката из залите се превръща в пътешествие през цивилизациите. Музеят често подготвя временни изложби, заради които си струва програмата да се провери предварително.

Музеят на естествената история пък пази скелети на динозаври под величествен покрив от ковано желязо и стъкло. Тук се съхранява и най-пълният запазен екземпляр на изчезналата птица додо, вдъхновила Луис Карол. Същият автор, преподавал математика в Крайст Чърч под името Чарлс Доджсън, написва „Алиса в страната на чудесата” именно в Оксфорд. Зад него се крие Пит Ривърс, етнографски музей с над половин милион предмета от цял свят, подредени по предназначение, а не по география; сбирката е толкова гъста, че се разглежда с фенерче в ръка. Витрините пазят африкански маски, оръжия от Океания и шамански амулети без разделение по континент. Тези музеи правят Оксфорд интересен и в дъждовен ден, какъвто английското време предлага щедро.

Темза, Чаруел и пънтингът

През Оксфорд текат две реки: Темза, която местните наричат Айсис в чертите на града, и притокът ѝ Чаруел. По тях се практикува пънтинг, тоест придвижване с плоскодънна лодка, тласкана с дълъг прът от дъното. Лодките се наемат от Магдалин Бридж или от Черуел Боутхаус, а лятото тук е сезонът на студентските надбягвания с лодки. Покрай водата се простират ливадите Порт Медоу, които никога не са разоравани и пасат коне и крави още от Средновековието, а заведения като The Perch и The Trout предлагат спирка с местна бира край брега. Английската традиция за разходка край вода напомня атмосферата на Англия като цяло, описана в отделна страница.

За по-неопитните е разумно да наемат лодка с гребец, докато по-смелите сами хващат пръта и се учат в движение, неминуемо съпроводени от смях и плисък. Покрай бреговете растат стари върби, под чиято сянка мнозина студенти подготвят изпитите си в топлите месеци.

Любителите на по-космополитен градски живот често сравняват тукашните спокойни брегове с оживлението на Париж. Оксфорд избира тишината пред блясъка, а вечер водата отразява осветените кули. Покрай Чаруел се разполага и Ботаническата градина, най-старата в Британия, основана през 1621 година, където Толкин обичал да сяда под един черен бор.

Вкусовете и пазарите на града

Кулинарната сцена на Оксфорд отдавна е надраснала представата за скромна студентска кухня. В Covered Market се редят сладкарници, сиренарници и щандове за прясна паста, а традиционните пайове и пудинги се поднасят в стари кръчми с дървени греди и камини. Сутрешното кафе в някоя от независимите печатници на зърно се е превърнало в ритуал както за преподавателите, така и за гостите.

Вечер изборът се разширява с ресторанти, предлагащи кухни от цял свят, отражение на пъстрата международна общност, която университетът привлича. Класическата английска закуска остава сигурен начин да започне денят, а следобедният чай със скоунси и сладко от ягоди допълва усещането за неподправена британска атмосфера. Цените варират значително, но дори с по-скромен бюджет лесно се намира приятно място за хапване близо до центъра.

Кога да тръгнете и как да стигнете

От Лондон до Оксфорд се пътува за около час с влак от гара Падингтън или Мерилебоун, както и с честите автобуси на линиите Oxford Tube и X90. Летище Хийтроу е свързано с директен автобус за под два часа. Колата е по-скоро пречка заради тесните улици и системата Park and Ride на входовете.

Който разполага с повече дни, може да съчетае Оксфорд с близкия дворец Бленъм, родно място на Уинстън Чърчил, и с китните селца на Котсуолдс наблизо. Така градът се превръща в удобна изходна точка за опознаване на тази част от Англия, без да е нужно постоянно връщане към столицата.

Най-приятни са късната пролет и ранната есен, когато колежите са отворени, а тълпите по-редки. Краят на май носи церемониите по дипломирането и празника на 1 май край Магдалин Бридж. Зимата пък е тиха и евтина, но кратките дни скъсяват разходките, макар гледката на кулите под скреж да си струва студа. Юни носи и Encaenia, тържествената церемония, на която университетът връчва почетни степени в Шелдонския театър.