Пещера Бачо Киро

Пещерата Бачо Киро е една от най-известните в Централна Стара планина и пази едни от най-ранните следи от съвременен човек в Европа. Намира се само на няколко километра от град Дряново, в живописната Дряновска река, в непосредствена близост до Дряновския манастир. Дължината на обходените галерии надхвърля три километра и половина, а благоустроеният маршрут предлага два варианта, по-кратък и по-дълъг. Прочута е заради археологическите находки, които я нареждат сред най-стойностните праисторически обекти на континента.

По-долу следват подробности за находките, маршрута, достъпа и подготовката, събрани така, че да улеснят планирането на едно пълноценно посещение.

Следите на най-древния европеец

Бачо Киро е световноизвестна не само с красотата си, а най-вече с археологическите си находки, които променят представите за заселването на Европа. Тук учените откриват каменни и костени оръдия, украшения и човешки останки. Те доказват присъствието на съвременен човек преди около четирийсет и пет хиляди години. Това нарежда пещерата сред най-ранните известни местообитания на нашия вид на континента.

Древните хора са използвали пещерата за подслон в продължение на хилядолетия. Ловували са в околността и са изработвали изящни накити от зъби на животни. Именно заради тези открития името на Бачо Киро редовно се появява в научни публикации по целия свят. Освен праисторическата си стойност, пещерата впечатлява и с лабиринтния си характер, тъй като галериите ѝ се вият на няколко нива. Първоначално е носела името Андъка, а по-късно е преименувана в чест на революционера Бачо Киро.

Така една природна забележителност се оказва и прозорец към дълбоката древност на човешкия род. Малко места у нас събират по толкова силен начин геология и история.

Кратък и дълъг маршрут

Бачо Киро предлага два варианта за обхождане. Късият маршрут е лек, отнема около двайсет минути и е подходящ за семейства с деца и за хора без опит. Дългият маршрут е по-приключенски. Той преминава през повече галерии и зали и изисква малко повече подготовка и удобни обувки. Семействата с малки деца обикновено избират късия вариант, който дава представа за пещерата без излишно натоварване, а по-любопитните и подготвени туристи тръгват по дългия, за да обходят и по-отдалечените зали.

По пътя посетителят среща типичните за карстовите пещери сталактити и сталагмити, както и зали с причудливи имена като Тронната зала и Реките.

Постоянната температура вътре е около десет градуса през цялата година, затова топла дреха е препоръчителна дори в горещо лято. Пещерата е електрифицирана и обикновено се обхожда с водач, особено по дългия маршрут.

Преди тръгване си струва да се провери работното време, защото през зимата то е по-ограничено, а групите се събират на определени часове.

Достъп и Дряновският манастир

Бачо Киро се намира в прелестния пролом на Дряновската река, сред отвесни скали и зеленина, в непосредствена близост до Дряновския манастир. Точно тази близост превръща мястото в едно от най-комплексните за посещение в района, защото пещера, манастир и природа са събрани на крачки една от друга. Пътят дотам тръгва от Дряново и е лесно достъпен с автомобил. От паркинга край манастира до входа на пещерата се стига по кратка и приятна пътека покрай реката. Районът е удобна база за обиколка на цялата историческа околност, защото от тук лесно се стига до старопрестолното Велико Търново и до възрожденското Арбанаси.

Така само за един ден пътникът събира история, вяра и подземен свят. Самият Дряновски манастир пази спомена за драматични епизоди от Възраждането и Освобождението, което прибавя още един пласт към преживяването, а разходката покрай реката между двата обекта е приятна и сенчеста дори в горещ летен ден. Ако планирате по-дълъг престой, обмислете нощувка в Дряново или в околните планински места. Любителите на подземния свят ще оценят и обзорната страница Пещери в България, която събира най-впечатляващите галерии у нас.

Залите и техните образувания

Под земята Бачо Киро разкрива лабиринт от галерии, разположени на няколко нива, които правят обхождането ѝ истинско малко приключение. По дългия маршрут посетителят минава през зали с причудливи имена, всяка със собствено настроение и украса. Едни от тях са просторни и високи, други се стесняват до тесни проходи, през които се минава с наведена глава.

Стените и сводовете са покрити с калцитни натеци в най-различни форми, изваяни от просмукващата се вода в продължение на стотици хиляди години. Тук се срещат както класически сталактити и сталагмити, така и драперии, които висят като вкаменени завеси, и колони, в които таванът и подът са се срещнали. На места водата все още капе и поддържа образуванията живи, тоест продължаващи бавно да растат. Именно това усещане за непрекъснат, едва доловим живот придава особено очарование на пещерата.

Различното осветление подчертава релефа на стените и превръща обикновената разходка в малко представление от светлини и сенки. Археолозите продължават да се връщат тук, защото пластовете в пещерата пазят следи от десетки хилядолетия човешко присъствие, а всяка нова находка добавя по нещо към разказа за това как древните хора са живели по нашите земи.

Именно затова Бачо Киро е не само туристически обект, а и жива научна лаборатория под открито небе. Тъкмо заради това разнообразие мнозина избират по-дългия маршрут, въпреки че изисква малко повече усилие. Под земята тишината се нарушава единствено от капещата вода, което прави преживяването почти медитативно.

Затова Бачо Киро остава любима цел и за тези, които вече са виждали много пещери.

Природата на Дряновския пролом

Около пещерата се разкрива един от най-красивите карстови проломи у нас. Дряновската река е прорязала отвесни скали, по които гнездят грабливи птици. По склоновете растат букови и габърови гори.

През пролетта въздухът е изпълнен с песента на потока, а през есента короните на дърветата обагрят пролома в злато и мед.

Тази смяна на сезоните прави всяко посещение различно и по своему запомнящо се. По дъното на пролома минава приятна екопътека, която свързва манастира, пещерата и няколко китни беседки за почивка.

Маршрутът е предимно сенчест и равен, затова е подходящ дори за по-възрастни посетители и за родители с малки деца.

Покрай реката има удобни места за кратка почивка, откъдето се откриват красиви гледки към скалните венци. Любителите на птиците носят бинокъл, защото над пролома често кръжат скални орли и други редки видове.

Тишината, прохладата и шумът на реката превръщат самия преход към пещерата в част от преживяването.

Какво да видите наблизо

Бачо Киро се вписва чудесно в по-голяма обиколка из Централна Стара планина.

На съвсем кратко разстояние се намира Дряново с неговите възрожденски къщи и спокоен център, който приканва за разходка след излизането от пещерата. Градчето пази духа на старите занаяти и предлага уютни места за хапване на традиционна кухня.

Малко по-нататък пътникът може да продължи към старопрестолното Велико Търново и възрожденското Арбанаси, които допълват картината на този богат на история край.

Така подземният свят на пещерата се свързва с крепости, църкви и каменни къщи в едно цялостно преживяване. Който разполага с повече време, лесно включва и други обекти от обзорната страница Пещери в България, за да опознае подземния свят на страната в неговото многообразие.

Тази гъстота на забележителности прави района една от най-благодарните цели за уикенд из България.

Сезон и подготовка

Бачо Киро може да се посети практически целогодишно, защото вътре времето почти не се променя. Все пак сезонът влияе на пътя и на околната природа. Лятото е най-удобно за достъп и носи приятна прохлада под земята, а есента обагря пролома в топли цветове и прави разходката край реката особено красива.

Носете удобни обувки с грайфер, особено ако избирате дългия маршрут, защото пътеките са на места влажни и хлъзгави.

Вземете и топла дреха заради постоянния хлад под земята, който се усеща веднага след влизането, дори в най-горещия летен ден навън. Под земята не пипайте натеците и се движете заедно с водача.

Тези прости правила пазят красотата и правят посещението безопасно.

Съчетайте Бачо Киро с Дряновския манастир и с разходка из пролома за наистина пълноценен ден. По екопътеките наоколо има удобни места за почивка и красиви гледки към скалите.

Малко места у нас събират толкова стойност на едно толкова малко разстояние.