Пещера Дяволско гърло

Пещерата Дяволското гърло е една от най-впечатляващите подземни забележителности в Родопите и пази най-високия подземен водопад на Балканския полуостров. Намира се в сърцето на Триградското ждрело, край село Триград, недалеч от градовете Девин и Смолян. Главната зала на пещерата е огромна камера с форма на свод, в която Триградската река пропада от височина около четирийсет и два метра. Прочута е и с легендата за Орфей, който според преданието слязъл оттук в подземното царство.

Този кратък преглед обхваща най-важното, а по-долу следват подробности за залата, прочутата стълба, достъпа и подготовката. Мястото обединява внушителна природа, древна митология и удобен туристически маршрут, затова е сред любимите цели на пътешествениците в Западните Родопи. Който веднъж е чул тътена на водата под земята, трудно го забравя. Пещерата е сред националните туристически обекти и привлича както семейства с деца, така и опитни любители на спелеологията.

Залата с гръмотевичния водопад

Сърцето на пещерата е Бучащата зала, една от най-големите подземни камери в България, чийто свод се извисява на десетки метри. В нея с оглушителен тътен се сгромолясва водата на река Триградска, която образува най-високия подземен водопад на Балканите. Гледката и звукът тук са истинско природно представление, заради което залата е получила името си.

Над водопада се намира и второ ниво, до което води изкуствено прокопан тунел, и именно по него туристите се изкачват обратно към изхода след края на маршрута. Размерите на свода са толкова големи, че спокойно биха побрали внушителна сграда, а ехото разнася всеки звук в продължение на секунди.

Най-загадъчното е, че водата, която нахлува в залата, изчезва в дълбок сифон и излиза на повърхността чак след стотина и петдесет метра. Предмети, пуснати във водата на входа, никога не са били откривани на изхода, което подхранва множество легенди. Заради формата на входа, наподобяваща дяволско лице, и заради този мистериозен ход пещерата е получила зловещото си име. Точно тук според преданието е стъпил тракийският певец Орфей в търсене на своята Евридика.

Стълбата от триста двайсет и осем стъпала

Изходът от пещерата минава през стръмен изкуствен тунел и впечатляваща стълба. Туристите влизат през долната галерия, спускат се до Бучащата зала, а после се изкачват по триста двайсет и осем стъпала нагоре покрай течащата вода. Изкачването е стръмно и не е препоръчително за хора със сериозни здравословни проблеми, но е напълно по силите на средно подготвен човек.

По време на качването пътеката върви успоредно на реката, която шуми отстрани и прави преживяването още по-наситено. Постоянната температура вътре е около осем градуса, а влагата е висока, затова топлата дреха и удобните обувки тук са особено важни. Маршрутът се обхожда само с водач, на групи, и отнема около половин час.

Докато се качвате, шумът на водопада постепенно отслабва, а светлината в края на тунела сякаш ви приветства обратно към света горе. Това постепенно завръщане към повърхността е част от чара на цялото преживяване. Мнозина спират за миг по средата на стълбата, за да си поемат дъх и да усетят прохладната пръска по лицето си, преди да продължат нагоре.

Достъп през Триградското ждрело

Пещерата се намира в зашеметяващото Триградско ждрело, тесен скален пролом с отвесни мраморни стени, висок на места над двеста и петдесет метра. Самото ждрело е самостоятелна забележителност, заради която мнозина идват в района.

Пътят дотам тръгва от Девин или Смолян и се вие през едни от най-красивите кътчета на Западните Родопи. Наблизо се намира и другата прочута пещера тук, Ягодинската пещера, така че двете лесно се съчетават в един ден.

Пътят през ждрелото минава покрай отвесни мраморни стени, които на места почти закриват небето и създават усещане за вход към друг свят. По стръмните скали наоколо гнездят редки птици, сред които и царският орел, а тишината се нарушава единствено от шума на реката. Самото пътуване дотам е преживяване, заради което мнозина идват в Триград дори без да слизат под земята.

Достъпът с автомобил е удобен, а пред входа има място за паркиране. Работното време през летния сезон е по-разширено, докато през зимата посещенията може да са по-ограничени заради заснежените пътища, затова е разумно предварително да проверите разписанието. Ако планирате по-дълъг престой, обмислете нощувка в Триград или в близкия Девин с прочутите му минерални бани. Любителите на подземния свят ще оценят и обзорната страница Пещери в България, която събира най-впечатляващите галерии у нас.

Легендата за Орфей и подземното царство

Малко пещери у нас са обвити в толкова гъста мъгла от легенди, колкото Дяволското гърло. Според най-известното предание именно през този зейнал отвор тракийският певец Орфей слязъл в подземното царство, за да измоли обратно своята Евридика, и затова мястото от древността се възприема като праг между света на живите и отвъдното.

Загадъчният сифон, в който водата изчезва и от който нищо пуснато не излиза обратно, само подхранва тези вярвания. Местните разказват, че хвърлени трупи и предмети потъвали в дълбините и никога повече не се появявали на повърхността, сякаш погълнати от самата земя. Към това се прибавя и формата на входа, който при определена светлина наподобява зловещо лице с отворена паст.

Не е чудно, че народът е нарекъл това място Дяволско гърло. Освен митологията, пещерата пази и реални археологически следи, защото в района са открити останки от древни обитатели. Така легендата и историята се преплитат и придават на мястото особена дълбочина, която се усеща още с влизането. Тракийското присъствие в Родопите е документирано на много места и придава на преданието за Орфей съвсем реална основа. Тъкмо това съчетание между мит и доказана древност прави посещението толкова запомнящо се и кара мнозина да се връщат отново.

Дивата природа на Триградското ждрело

Триградското ждрело е не само скала и вода, а и подслон за рядка дива природа. По отвесните мраморни стени, високи над двеста метра, гнездят птици, които малцина са виждали отблизо. Тук пълзи стенолазът. Тази дребна сивопепелява птичка с аленочервени криле обикаля скалата като пеперуда и е мечта за всеки любител на птиците. Виждането ѝ е рядък късмет, заради който орнитолозите пътуват отдалеч.

Над пролома кръжат и едри грабливи птици. Скалният орел, соколът скитник и белоопашатият мишелов ловуват из околните била и често се реят високо над реката. Напролет двойките кръжат в бавен брачен танц високо в синевата. Лешоядите, някога прогонени оттук, отново се завръщат по околните върхове след дълги години упорити усилия.

Реката пази свои обитатели. В студените ѝ бистри води живее балканската пъстърва, а по мокрите камъни се стрелкат воден кос и стърчиопашка. Гората наоколо крие сърни и диви свине. По-нависоко, из дивите родопски усои, броди и кафявата мечка. Който тръгне тихо и рано, има шанс да зърне нещо от този скрит живот.

Мраморът тук разказва своя древна история. Тези бели скали са се родили на дъното на топло море преди стотици милиони години, после огромни земни сили са ги надигнали високо, а водата търпеливо ги е прорязала чак до днешния тесен пролом. Процесът не е спрял. Реката и до днес дълбае камъка сантиметър по сантиметър и оформя нови галерии дълбоко под земята.

Дори растенията по скалите са рядкост. По мраморните первази виреят дребни родопски ендемити, вкопчени в пукнатините, до които човешки крак не стига. Тук вирее и силивряк, орфеевото цвете, което оцелява месеци без капка вода и се съживява при първия дъжд. Родопите пазят десетки такива редки растения, останали още от древни, доледникови епохи.

Село Триград и родопският бит

Над пещерата, накацало по стръмните склонове, се е сгушило село Триград. Каменните му къщи с дървени чардаци гледат право към входа на ждрелото. Балконите са отрупани с мушкато, а от отворените дворове лъха на сушени билки и топъл хляб. Улиците са тесни и стръмни, а нощем над тях грее гъсто обсипано със звезди небе. Тук животът тече бавно и по родопски кротко. Гостоприемството е искрено, а на всеки гост се поднася чаша ароматен билков чай.

Механите предлагат гъсти родопски гозби, клин с ориз и коприва, пататник и чеверме на жар. Мнозина стопани сами правят сиренето, меда и ракията, с които посрещат гостите на голямата дървена трапеза. Вечер някъде засвирва гайда и старите песни отекват из долината. Тъкмо този топъл бит превръща нощувката в Триград в част от самото преживяване.

Чешмата на любовта край пътя

На пътя към Триградското ждрело, сгушена сред високите скали, блика Чешмата на любовта. Народната мълва разказва за невъзможна обич между момък и девойка от два враждуващи рода, които се срещали тайно тъкмо на това усамотено място. Оттам е останало и нежното име на извора. Водата извира право от мраморната скала и остава ледена дори в летните пладнета. Днес влюбени двойки спират, за да пият от студената му вода за късмет и сговор.

Мястото е кратка, но приятна спирка по пътя към пещерата. Мнозина обвързват посещението със снимка край каменното корито, преди да продължат надолу към входа на подземието. Хладната сянка и ромонът на водата канят пътника да си поеме дъх сред дивата красота на Родопите.

Сезон и подготовка за похода

Дяволското гърло може да се посети през по-голямата част от годината, но достъпът зависи силно от времето. Лятото е най-удобно, когато пътищата са чисти, а прохладата вътре е приятна. Пролетта носи най-голямо пълноводие, така че подземният водопад тогава е особено мощен и впечатляващ.

Носете затворени обувки с добър грайфер, защото стъпалата са мокри и хлъзгави, както и топла дреха заради ниската температура и високата влага. Дори в летен ден разликата между жегата навън и хладината под земята е осезаема, затова една допълнителна дреха в раницата винаги е добра идея.

Движете се внимателно по стълбата и спазвайте темпото на групата. Под земята не пипайте натеците и не вдигайте излишен шум. Хората със световъртеж или сериозни проблеми с коленете е добре да преценят дали стръмната стълба е по силите им, преди да тръгнат. Препоръчително е да дойдете подготвени и без излишен багаж, за да се движите спокойно.

Съчетайте Дяволското гърло с разходка из Триградското ждрело и с близката Ягодинска пещера за един наистина пълноценен родопски ден. По пътя си заслужава да спрете и за прочутата Чешма на любовта, скрита сред скалите. Тези места заедно оставят траен спомен от Западните Родопи и често връщат пътешествениците отново и отново.