Корфу

Корфу е най-северният и най-зеленият от Йонийските острови, на около 2 километра от албанския бряг и на 30 километра от северозападното крайбрежие на континентална Гърция. Островът обхваща близо 593 квадратни километра, населението му надхвърля 100 хиляди души, а административният център е едноименният град Керкира с пристанище за фериботите от Игуменица и Бриндизи. Старата градска част влиза в списъка на ЮНЕСКО от 2007 година, а над три милиона маслинови дървета покриват хълмовете и придават на пейзажа онази мека зеленина, която Омир споменава в „Одисея”. За българския турист островът е достъпен с автобус през Игуменица или с пряк чартър до летище „Йоанис Каподистрияс”, което носи името на първия управител на независима Гърция, роден именно в Керкира.

Зеленината идва от влагата. Тук падат около 1100 милиметра валежи годишно, докато по сухите острови в Егейско море стойността рядко минава 400. Заради тази влага Корфу ражда богати реколти от цитруси, грозде и зеленчуци, а виненото производство има многовековна история. Контрастът с близката Гърция е и културен, защото венецианци, французи и британци управляваха острова векове наред и оставиха крепости, аркади и дори игра на крикет. Дори през декември островът има средно по три часа слънце на ден, което позволява разходки на открито в сезон, когато по-голямата част от Балканите вече тъне в студ.

Корфу не прилича на лъскавите средиземноморски курорти със стена от бетон. Между хотелите се спазват строги правила за разстояние, които пазят острова от презастрояване, а вътрешността остава тиха, с криволичещи пътеки през маслинови горички. Това съчетание между космополитен лустро и провинциална тишина прави острова различен от съседите си в Йонийско море.

Старата Керкира, Листон и площадът Спианада

Венецианската стара част на Керкира е сърцето на острова и единственото градско ядро на Йонийските острови, признато от ЮНЕСКО.

Тесните улички, наречени кантуня, се вият между високи венециански къщи, а две крепости пазят входа към морето: Старата крепост от шестнадесети век върху скалист нос и Новата крепост, построена малко по-късно от същите венециански инженери. Тук се усеща пластът от четири столетия републиканско управление на Венеция, прекъснато едва през 1797 година.

Най-известната градска артерия е Liston, аркада с кафенета, построена при френското управление по подобие на парижката улица „Риволи”. Под сводовете местните пият кафе и фрапе с десетилетия наред, а вечер мястото се изпълва с разходки от край до край. Срещу аркадата се разстила Спианада, най-големият площад в Гърция, разчистен навремето от венецианците като открито поле пред крепостта по съображения за отбрана.

Именно на Спианада се играе крикет, наследство от британския протекторат между 1815 и 1864 година, когато Корфу беше столица на Съединените йонийски държави. Островът е едно от малкото места в Гърция с действащи отбори и тревен терен.

Британската следа личи и в навика да се пие джинджифилова бира, наречена тук цицибира.

За пълна представа за гръцкото пътуване разгледайте и съседните страници за Атина и за столицата на Северна Гърция Солун, през която минават много от автобусните маршрути към острова.

Палеокастрица и западните заливи

Западният бряг крие най-драматичните плажове на острова. Палеокастрица е поредица от шест заливчета на около 25 километра северозападно от Керкира, където гористи хълмове се спускат към изумрудени и сапфирени води. Над залива стои манастирът „Теотокос” от тринадесети век, действащ и днес, с малък музей с икони и стара маслобойна. Близо до него местните лодкари возят посетители до морските пещери, до които се стига само по вода. Малко по на юг по западния бряг лежи рибарското селце Лиападес, любимо на онези, които търсят уединение далеч от тълпите.

Още по-натам се намира Миртиотиса, тесен пясъчен плаж под отвесни скали, който дълго беше известен с нудисткия си участък и с трудния достъп по стръмна пътека. Хенри Милър го нарече един от най-красивите плажове в света. Семействата обикновено избират по-уредени места: Сидари на северния бряг със скалните образувания и теснината, наречена Канал д’Амур, или пясъчните плитчини на Айос Георгиос. На североизток пък водата е плитка и спокойна, между кипариси и маслини, идеална за водни спортове и за деца.

Любителите на по-малките йонийски острови лесно правят дневни обиколки оттук към съседните Паксос и Лефкада, а по-надалеч се падат Кефалония и Закинтос.

Ликьорът от кумкуат и маслиновите горички

Корфу е единственото място в Гърция, където цитрусът кумкуат се отглежда в търговски мащаб. Дребният оранжев плод, донесен от британците през деветнадесети век от Източна Азия, узрява в градините край Несионом и Дасия. От него местните правят прочутия ликьор кумкуат, оранжев на цвят и сладко горчив на вкус, който се продава буквално на всяка крачка из стария град заедно със сладко, бонбони и сапуни от същия плод. Берат го през зимата, когато плодчетата едва достигат размера на едра маслина, и преработват реколтата в малки семейни работилници. Ликьорът се предлага в две разновидности: бистра, по-силна и сладка, и мътна, направена от целия настърган плод.

Маслиновите горички са другата гордост на острова. Венецианците плащаха награда за всяко засадено дърво, затова днес тук растат над три милиона маслини, много от тях на повече от 500 години, с дебели усукани стволове. Маслото от Корфу е меко и с ниска киселинност, а старите каменни маслобойни из вътрешността напомнят за времето, когато то беше основният поминък.

Кухнята смесва гръцки и венециански вкусове по начин, който не се среща другаде. Тук ще опитате софрито, телешко в сос от чесън, оцет и магданоз, пастицада, петел или телешко в подправен доматен сос с дебели макарони, и бурдето, риба в люта червена чорба с черен пипер. Имената издават италианския произход, а вкусовете остават напълно местни. Към масата неизменно върви местното вино от сорта какотригис, който вирее добре във влажния климат на острова.

Кулинарната пъстрота на острова често се сравнява с тази на Крит, който е другият гръцки остров с толкова богата провинция и силна селска традиция.

Ахилион, императрица Сиси и хълмът на Кайзера

На около 10 километра южно от Керкира, в селото Гастури, се издига дворецът Ахилион, построен през 1890 година за австрийската императрица Елизабет, известна като Сиси. Дворецът е посветен на героя Ахил и е пълен с негови статуи, сред които монументалният „Умиращ Ахил” в градината с изглед към морето. Сиси често бягаше на острова, за да се отдалечи от строгия двор във Виена, и точно затова стилът е изцяло посветен на нейната любов към античната Гърция. След убийството на императрицата в Женева през 1898 година имението премина към германския император Вилхелм Втори, който прекарваше тук всяка пролет до началото на Първата световна война. Градините се разполагат на хълм с панорама към града и към малкото островче отсреща, а тук са се снимали сцени от филма за Джеймс Бонд „Само за твоите очи” от 1981 година, което привлича допълнително любопитни посетители. Сградата днес работи като музей и е сред най-посещаваните забележителности на острова.

Във вътрешността на острова си струва изкачването до връх Пантократор с височина 906 метра, най-високата точка на Корфу. На върха стои манастир от четиринадесети век и предавателни кули, а в ясен ден погледът стига до Албания, до континентална Гърция и чак до отвъдните острови. От тук зеленината на острова се вижда в пълния си мащаб.

Който търси повече острови за сравнение, може да разгледа и страниците за Родос и за вулканичното Санторини, които предлагат съвсем различен пейзаж от зеленото Корфу.

Понтикониси, Влахерна и счупените гърнета на Великден

Образът, който се появява на повечето картички от острова, е заливът Канони южно от града. Тук, свързан с тясна дига, стои белият манастир Влахерна, а зад него, върху миниатюрно зелено островче, се вижда Понтикониси, или Мишият остров, с църквица сред кипарисите. Легендата свързва островчето с кораба на феаките, превърнат в камък от Посейдон в „Одисея”.

Великден на Корфу е сред най-зрелищните в цяла Гърция. На Велика събота сутрин жителите хвърлят от балконите големи глинени гърнета, наречени ботидес, които се разбиват с гръм по паважа долу. Обичаят символизира посрещането на новата година и пролетта и събира хиляди зрители по улиците около Спианада. Вечерта градът осветяват с философармонични оркестри, които свирят траурни маршове. Музикалната традиция изобщо е силна страна на острова: Корфу има няколко филхармонични дружества, основани още през деветнадесети век, и местните духови оркестри са неотменна част от всеки празник. Това е още една следа от венецианското и италианското влияние върху живота тук.

Цялата йонийска група, включително полуостров Халкидики на север, се вписва добре в по-дълга обиколка из Гърция, стига да имате време за фериботите.