Куртя де Арджеш

Куртя де Арджеш е малък град в историческата област Влашко, разположен на река Арджеш, в подножието на планината Фъгараш. Днес тук живеят около двайсет и седем хиляди души, а тихите му улици трудно издават колко тежка история носи мястото. Векове наред обаче това е бил център на властта, вярата и изкуството в цялото Влашко.

Именно тук през четиринадесети век се ражда първата столица на влашката държава. Ако обикаляте Румъния и търсите съчетание от древни църкви и планински пейзажи, този град заслужава специална спирка в маршрута ви.

Къде се намира и как е разположен

Градът лежи в южните поли на Карпатите, там където равнината на Влашко започва да се надига към стръмните била на Фъгараш. Река Арджеш го пресича и после се спуска на юг към Дунав. Оттук започва и прочутият планински път, който води през сърцето на планината. Позицията в подножието прави града удобна порта към височините.

Климатът е умерен континентален, с приятни лета и студени, снежни зими. През топлите месеци околните върхове са достъпни за преходи, а водите на реката остават хладни и бистри дори в разгара на лятото. Наесен склоновете се обагрят в мед и охра, което превръща цялата долина в живописна картина. Заради тази близост до планината градът често се превръща в удобна спирка за пътниците, поели към високите била на Фъгараш и скритите между тях ледникови езера.

Манастирът с усуканите кулички

Сърцето на града е манастирът Куртя де Арджеш, епископска катедрала и един от най-красивите храмове в цяла Румъния. Издигнат е в началото на шестнадесети век при тогавашния владетел и смайва с изяществото си. Двете предни кулички са усукани като въже, а всяка педя от белия камък е покрита с фина ориенталска и византийска украса. Белият камък за градежа бил докаран отдалеч, а всяка колона и корниз били дялани на ръка с рядко търпение. Подобна сграда няма никъде другаде по тези земи.

Мнозина обаче идват тук не само заради красотата, а заради легендата. Народното предание разказва за майстора, комуто градежът се рушал всяка нощ, колкото и да зидал денем. За да устои постройката, той трябвало да вгради в стените ѝ най-скъпото си същество, собствената си съпруга. Тя дошла с обяд на строежа и била зазидана жива, а плачът ѝ, казват, още се чувал от камъните. Тази тъжна приказка е известна на цялото Балканско пространство.

Храмът е и кралски некропол. Под сводовете му почиват няколко румънски крале и кралици, сред тях първите владетели на модерна Румъния, а гробниците им от бял мрамор са превърнати в място за тихо поклонение. Всяка година тук идват хиляди посетители от страната и чужбина.

Отвън дворът е обгърнат от спокойна градина с висок каменен фонтан, за който преданието също разказва своя тъжна история. Тишината под старите дървета кара човек да се спре и да остане по-дълго, отколкото е планирал.

Княжеската църква и старият двор

Малко встрани от бляскавия манастир се крие много по-стара и по-скромна светиня. Това е княжеската църква „Свети Никола”, издигната още през четиринадесети век в самото сърце на някогашния владетелски двор. Отвън тя изглежда почти сурова, но вътре пази истинско съкровище.

По стените ѝ са запазени изключително ценни стенописи от онази далечна епоха, сред най-старите и най-добре съхранените в цялата страна. Изкуствоведите ги смятат за истински връх на средновековната живопис по румънските земи. Около църквата се редят руините на стария княжески двор, от който градът носи името си. Днес между тях спокойно се разхождат посетители, докато четат за живота на средновековния двор от табелите наоколо. Думата куртя всъщност означава именно двор.

Разходката тук връща човек шест века назад. Малцина места в страната пазят толкова осезаемо духа на средновековната власт.

Накратко през вековете

Селище на това място е съществувало още в древността, но истинският възход идва през четиринадесети век. Тогава Куртя де Арджеш става първата столица на младото Влашко княжество и седалище на неговите владетели. Оттук те управляват обширните земи, простиращи се между южните склонове на Карпатите и широкото течение на Дунав.

По-късно столицата се мести на юг, първо към Търговище, а сетне към Букурещ. Градът обаче запазва духовната си тежест като старо седалище на църквата.

През вековете именно храмовете поддържат славата на мястото живо. Строежът на бляскавия манастир в началото на шестнадесети век връща името на града по устата на цяла Европа и привлича богомолци от далечни краища. Оттогава Куртя де Арджеш е преди всичко град на вярата и паметта.

Планината и околностите

Куртя де Арджеш е чудесна изходна точка към едни от най-драматичните пейзажи в страната. На север оттук започва прочутият планински път през Фъгараш, който лете се вие на шеметни серпентини до близо две хиляди метра височина. Пътят минава покрай синьото огледало на голям язовир, скътан между върховете. Гледките по него се нареждат сред най-възхваляваните на континента.

Високо над клисурата стърчат руините на средновековна крепост, свързана с най-мрачните легенди на Влашко. До нея се стига по стръмна каменна пътека с много стотици стъпала, изсечени право в скалата над бездната. Усилието обаче се отплаща с шеметна панорама към цялата долина и към зъберите наоколо. За разлика от морската Гърция, тук магнетизмът е в планината и историята, а не в плажа.

Вкусове и местен колорит

Кухнята следва влашката традиция и е много близка до българската трапеза. Основата са свинско, пилешко и обилни зеленчукови гозби. Класиката са сармале, зелеви рулца с кайма и ориз, почти същите като нашите сарми, поднесени със сметана и качамак. Мамалигата, гъст качамак от царевично брашно, върви с почти всяко ястие. Разликите с домашната ни кухня са толкова малки, че българският гост се чувства като у дома.

На местните трапези често се появяват и кисели чорби, които приятно стоплят в хладните планински вечери след ден по стръмните пътеки. За десерт предлагат ароматни сладкиши с орехи и планински мед. Гостоприемството тук е искрено и топло, съвсем както у нас в България, и рядко някой си тръгва гладен от трапезата.

Кога да посетите града

Най-приятни за обиколка са късната пролет, лятото и ранната есен. Именно през този дълъг и топъл период планинският път е отворен, а мекото време позволява спокойни разходки из града и излети във височините на Фъгараш.

Лятото е топло, но близостта на планината осезаемо освежава вечерите. Есента пък носи златни багри по склоновете и е сред най-фотогеничните сезони в цялата долина, когато светлината става мека, а тълпите постепенно оредяват. Тогава е и най-подходящото време за спокойно разглеждане на манастира без дълги опашки.

Зимата е студена и снежна, а високият планински път остава затворен чак до късна пролет, макар самият манастир да посреща поклонници през цялата година. Който търси планински приключения, трябва да се съобрази именно с този тесен летен прозорец.