Букурещ

Букурещ е столицата на Румъния и най-големият град в страната, разгърнат в южната равнина край водите на река Дъмбовица. Тук живеят близо два милиона души, което го нарежда сред най-многолюдните столици в цяла Югоизточна Европа. Мнозина още го наричат Малкия Париж заради пищните фасади от Бел епок, широките булеварди и триумфалната арка, наследена от началото на миналия век. Първото впечатление обаче лъже, защото зад еклектичния блясък се крие град на резки контрасти.

Модерни стъклени кули израстват редом до тежки сиви сгради, останали от комунистическата епоха. Ако тепърва подготвяте своята обиколка из Румъния, столицата е естествената входна врата към страната, откъдето пътищата се разклоняват към Карпатите и историческата област Трансилвания.

Къде се намира и как е разположена

Букурещ лежи в сърцето на Влашката низина, на около шейсет километра северно от река Дунав и от границата с България. Теренът наоколо е равен и открит, почти без хълмове, което е позволило на града да се разлее нашироко във всички посоки. Река Дъмбовица го пресича от северозапад на югоизток, преди водите ѝ да продължат към Дунав. Днес коритото ѝ е укротено между бетонни брегове и почти изчезва сред уличното движение. Именно тази равнинност дава на булевардите място да се разгърнат нашироко.

Климатът е подчертано континентален, а разликите между сезоните са резки. През юли следобедите често прескачат трийсет и пет градуса, докато януари носи слана и мразовит вятър от степите на изток. Затова пролетта и есента остават най-меките месеци за дълга разходка из широките булеварди.

От средновековна крепост до модерна столица

Първото писмено споменаване на Букурещ идва през петнайсети век, когато мястото е било укрепена резиденция на влашкия владетел, останал в историята с прозвището Цепеш. Оттук той е бранел южните предели на своето княжество срещу настъпващите османски войски. Постепенно около крепостта се оформя оживен пазарен град с дюкяни и складове. Първите заселници търсели тук закрила зад блатата и гъстите гори край реката. Търговията бързо се превръща в основен поминък на младото селище.

През следващите столетия Букурещ расте като кръстопът между Ориента и Централна Европа. Кервани, панаири и занаятчийски работилници му придават пъстър, полуизточен облик. През деветнайсети век обаче румънските князе обръщат поглед към Париж и Виена. Тогава градът се преобразява коренно и придобива европейски вид. През шейсет и втора година на онова столетие Букурещ става столица на новообединена Румъния, което ускорява разцвета му. Появяват се широки булеварди, оперен театър, банки и разкошни частни дворци в западен стил.

Двайсети век пък донася най-драматичната промяна в облика на столицата. При комунистическия режим цели стари квартали са сринати до основи. Разрушително земетресение допълнително преобразява центъра през седемдесетте години. На мястото на изчезналите улици израстват монументални постройки и безкрайни жилищни блокове, които и до днес белязват силуета на града.

Дворецът на Парламента и площадът пред него

Най-внушителната сграда в Букурещ е без съмнение Дворецът на Парламента, издигнат в последните години на комунистическата епоха върху нарочно разчистен хълм. Той минава за една от най-големите административни постройки на цялата планета. Вътре има хиляди зали, километри коридори и дълбоки подземни етажи, за които се носят какви ли не легенди. Мраморът, кристалните полилеи и позлатата са в почти невъобразими количества. Дори само фасадата стъписва всеки минувач с исполинските си размери.

За разчистването на терена е бил пожертван цял стар квартал с църкви и къщи. Строежът е погълнал огромна част от каменните и дървесните запаси на страната. Днес сградата тежи неподвижно над околните квартали. Гигантът се извисява в дъното на широк параден булевард с фонтани, специално прокаран, за да съперничи на прочутите парижки авенюта. Днес в двореца заседава румънският парламент, а дългите коридори рядко утихват.

Част от разкошните зали се разглеждат с екскурзовод, а гледката от терасата обхваща целия град. В сградата се помещава и музей на съвременното изкуство. Мащабът трудно се побира в един поглед и оставя силно впечатление. Много посетители остават без думи пред всичко наоколо. Обиколката на всички зали може да отнеме няколко часа. Дворецът се е превърнал в противоречив, но неизбежен символ на цяла една епоха.

Калея Викторией и духът на Малкия Париж

Ако търсите стария, елегантен Букурещ, тръгнете по булевард Калея Викторией. Навремето тази историческа улица е била сцена на аристократичния живот в столицата.

По протежението ѝ и до днес се редят разкошни фасади, стари хотели, книжарници и музеи. Тук е и Румънският атенеум, кръгла концертна зала под купол, смятана за най-красивата в града и за дом на филхармонията. Наблизо е Площадът на Революцията, свързан със съдбовните събития от края на осемдесетте години. Витрините примамват с антикварни находки, а старите пасажи крият уютни книжарници и кафенета. Пролетно време липите по тротоара разцъфват и уханието им изпълва целия булевард.

Седнете на някоя тераса и просто гледайте минувачите. Именно тук духът на онзи предвоенен, космополитен град още се усеща най-силно.

Из старите улици на Липскани

Сърцето на историческия център е кварталът Липскани, лабиринт от тесни калдъръмени улички южно от Калея Викторией. Името му идва от търговците, докарвали някога стоки от германския град Лайпциг. Днес зоната е изцяло пешеходна и е сред най-живите места в столицата.

Тук се крие и храмът Ставрополеос, малка православна църква от осемнайсети век с изящна каменна резба и тих вътрешен двор. Наоколо старите търговски пасажи са превърнати в барове, ресторанти и книжарници, а вечер уличките се пълнят с музика, светлини и глъч. Из тях се носи аромат на прясно смляно кафе и печено месо. Мнозина пътници прекарват първата си вечер в столицата тъкмо тук. Кварталът е чудесна отправна точка, ако продължавате нагоре към трансилванските градове като Брашов и Сибиу.

Паркове, езера и зелени оазиси

Въпреки бетонния си облик, Букурещ остава изненадващо зелен и просторен град.

Най-обширният парк носи името на крал Михай и е подреден около голямо езеро, по което лете плават лодки. По алеите се тича, кара колело и се разхожда до късна вечер. Наблизо се извисява и Триумфалната арка, издигната в чест на румънската войска и напомняща по форма парижкия си събрат. В същия парк се крие едно от най-обичаните места в столицата, Селският музей на открито, където са пренесени и сглобени истински дървени къщи, воденици и църкви от всички краища на страната. По-близо до центъра пък лежат градините Чишмиджиу, най-старият обществен парк в града. През почивните дни семействата идват с кошници за пикник под старите дървета, а деца тичат по алеите.

Вкусовете на румънската трапеза

Румънската кухня е сърдечна, обилна и близка до българската. Основата ѝ е свинско месо, зеленчуци и много топли гозби за студения сезон. Класиката са сармале, зелеви рулца с кайма и ориз, почти същите като нашите сарми. Затова българският гост се чувства на трапезата почти като у дома.

Към тях неизменно върви мамалига, гъст качамак от царевично брашно, който тук заменя хляба. Опитайте и мичи, дребни кюфтенца на скара от няколко вида месо, поръсени обилно с горчица. За десерт поръчайте папанаши, пухкави пържени топки от прясно сирене, полети с конфитюр и сметана. Порциите са щедри, а цените остават приятно ниски за българския джоб. На пазарите се продават още домашни туршии и пушени наденици. Всичко това се полива с местно вино или с ракия, наречена цуйка.

Кога да тръгнете и как да се придвижвате

Най-приятни за посещение са пролетта и ранната есен. Тогава въздухът е мек, а парковете цъфтят или се обагрят в топли краски. Май, септември и началото на октомври са особено благодатни за разходка.

Лятото носи задух и жега, макар вечерите по терасите да остават чудесни. Зимата пък е студена, но украсеният за празниците център има свой собствен чар. До Букурещ се стига лесно от всички посоки, а летището на града приема полети от цяла Европа. Мнозина българи идват и с кола за няколко часа, през Дунав мост при Русе. Влаковете също свързват столицата с всички големи градове в страната.

В самия град метрото е бързо, евтино и много удобно за туриста. Историческият център се обхожда най-добре пеша, стъпка по стъпка.