Водопад Котлите, Годеч

Само на 700 метра южно от село Разбоище, на 7 километра от Годеч и на трийсетина от град Своге, можете да попаднете на един от по-малко известните, но удивително красиви български водопади.

Той е известен под името Котлите и се намира на едва около 30 минути път с кола от град Своге. Тъй като районът не е високопланински, тук инфраструктурата позволява лесно и без особени затруднения да достигате до мястото.

Пеш е необходимо да се повърви единствено в последния момент, и то за не много голямо разстояние. С колата можете да стигнете на около 700 метра от водопада, при което започва не много голяма черна пътека.

Тя криволичи през околната местност, покрита с предимно тревиста растителност, докато най-накрая достигне до малка горичка. Там насред стръмни и каньоновидни скали, можете да откриете своеобразен тесен коридор, в който се спуска и самият водопад.

Водната струя е сравнително непроменлива през годината, поради което се образува доста дебел зелен слой мъх върху камъните. За това допринася и сянката, която надвесените скали хвърлят над водата.

Приключение на непознато място

Ако не можете все още да изберете в каква посока да поемете през лятото за да изживеете едно малко, но все пак наистина вълнуващо приключение сред дивната красота на българската природа, водопад Котлите е една чудесна идея. Разположен в крайните западни райони на страната, той се намира на по-малко от 6 километра от сръбската граница.

Мястото е много привлекателно, защото тук обикновено не идват туристи и посетители, така че ще можете да се изживеете като един истински пътешественик. Няма да ви смущава шума и глъчката на многобройните туристи, защото наоколо няма голям избор от места, на които хората биха могли да отседнат. Това съответно води до по-нисък интерес, макар че мястото наистина си заслужава.

Гледката към водопада

Гледката към водопада е невероятна, като пред вас се разкрива водна струя, разделяща се на няколко ръкава и пропадаща от височина 20 метра в езеро с изумрудено зелени нюанси.

Водните ръкави правят извивки през покрити с мъх скали и придават някаква необяснима екзотика и колорит на Котлите. Самите скали изглеждат доста различни, в зависимост по кое време ги посетите.

Ако отидете на мястото в момент, в който има ярка и силна светлина, тогава ще видите, че всъщност те имат лек жълтеникаво оранжев нюанс. Ако сте там много рано сутрин или привечер, когато светлината е по-слаба, вероятно няма да доловите тази цветова краска.

Към манастира

Околността на Котлите е красива и водопадът не е единственото, което може да се види тук. Околността е известна с това, че тук се намира един доста малък, но наистина красив манастир - Разбоишкият.

Той е вдълбан в самите скали, което го прави една хармонична и добре допълваща околния пейзаж забележителност. От котлите до манастира можете да стигнете само пеш. Причината е, че до него води само един черен път, който може да бъде обходен приблизително за около 30 - 40 минути, в зависимост от темпото, с което се движите и физическата ви подготовка.

Хубавото в случая е, че разходката до манастира, все пак ще ви накара да се раздвижите, което винаги е изключително полезно за здравето. В допълнение, разходката до там ще ви даде възможност да усетите истинския вкус на тази очарователна местност.

Но докато Разбоишкият манастир е малко по-отдалечен, на едва 200 - 300 метра от водопада можете да откриете друг, който също трябва да посетите непременно при пътуването си до това място.

Тук става дума за Букоровския манастир, който представлява сравнително малка каменна постройка, час от която със снежно бели варосани стени.

По кое време да посетим мястото

Водопадът е пълноводен целогодишно, но през късната пролет и ранно лято, в резултат от снеготопенето в най-високите планински райони, водната струя в известна степен се увеличава.

Разликата не е толкова голяма, че да определяте времето за пътуване според пълноводието на водопада. От друга страна обаче, по това време от годината има и друг плюс за пътешественика.

Това е хубавото време. Тук надморската височина е малка - няма и 700 метра. Това означава, че в разгара на лятото може да е доста горещо. Ето защо късната пролет, например периода май - юни, се смятат за най-доброто време от годината, в което да предприемете една малка екскурзия до това толкова красиво и уединено в западните покрайнини място.

Извън пролетно летния сезон околността все пак остава красива и има своите предимства независимо от сезона. Така например, през есента ще можете да се насладите на топлите цветове, които обгръщат всичко наоколо.

Зимата, от своя страна, носи много ниски температури и често падат дълбоки снегове. Местността е планинска и въпреки, че надморската височина е малка, все пак снежната покривка се задържа за дълго и е доста дълбока в сравнение с други места в България.

Дълбоката снежна покривка може и да е много красива, но имайте предвид, че тя ще направи достигането до водопада изключително трудно. Освен това, снегът увеличава рисковете от подхлъзване, особено ако под него са се образували и заледявания, които остава невидими под пухкавата снежна покривка.

Моля, обърнете внимание:

За да не се стига до инциденти и наранявания, трябва да бъдете изключително предпазливи когато посещавате Котлите. Имайте предвид, че водопадът е разположен в дълбоко дере, а пътеката, която се спуска до него, макар и кратка, е изключително стръмна. По тази причина е много важно да сте предпазливи и е желателно да носите подходящи туристически обувки.

Не забравяйте да сте предпазливи и по отношение на кърлежи, защото този проблем не бива да се подценява, особено през пролетта. Гъстите храсти, особено като се има предвид близостта на селото, могат да се превърнат в предпочитано място за кръвопиещите акари. Причината е, че в близост до селата често се навъртат кучета и други животни, които всъщност са и основната цел на кърлежите.

Важно е да знаете, че в околността няма поддържана еко-пътека, която да ви води от една забележителност към друга. Всъщност, единствените пътища са тези, които са се оформили сами в резултат на това, че хората постоянно са преминавали през едни и същи места. Това означава, че трябва да сте особено внимателни, имайки предвид, че еко-пътеките традиционно са доста по-безопасни, докато този тип черни пътища, каквито има из района на Котлите, могат да бъдат в известна степен рискови.