Водопад Добравишка Скакля

Водопадът Добравишка Скакля, който се намира в западните части на Стара планина, впечатлява не толкова със своята мощ и големина, колкото с ефекта, създаващ се при пропадането и разпръскването на водните пръски наоколо.

Той се смята за един от най-зрелищните в тази част на страната, а ако никога до сега не сте посещавали това място, знайте, че то наистина не трябва да се пропуска. Местността е радост и празник за окото, защото тук все още можете да откриете чиста и недокосната девствена природа, каквато може да се намери на много малко места в Европа.

Как изглежда

Водопадът Добравишка Скакля се спуска от височина 20 метра. Водите му пропадат директно надолу по отвесна като стена скала. На няколко места водната струя се удря в скалите, което предизвиква облак от водни капки.

Водопадът е доста широк, което го прави да изглежда по-малко пълноводен, отколкото е той в действителност. Просто водната струя се разпилява в различни посоки, което я прави да изглежда сякаш водата едвам се процежда.

Това всъщност е илюзия, тъй като водопадът не само е много пълноводен, но той е пълноводен и през цялата година. Липсата на сезонност сама по себе си е много голямо предимство за туристите, които могат да идват тук през цялата година.

Местоположение

Водопадът Добравишка Скакля се е формирал в изключително красива и живописна местност. Разположен е на приблизително 960 метра надморска височина, като попада приблизително на средата на пътя между София и Монтана.

Тъй като западните части на Стара планина, в които той се намира, са с по-меки форми и по-малка надморска височина, водопадът е заобиколен от хармоничен пейзаж, доминиран от гъсти широколистни гори.

Достъпност

Водопадът е лесно достъпен по ред причини, като това го прави желано и привлекателно място за кратка екскурзия сред дивата природа през уикенда. До него можете да се доближите максимално по добре поддържан асфалтов път. Районът е сравнително гъсто заселен и тук има многобройни малки градчета и селца, които така или иначе са свързани по между си.

Това до голяма степен оказва влияние и на неговата достъпност. В района са изградени атрактивни туристически маршрути. Ако следвате препоръчителните пътеки, ще излезете съвсем близо до мястото, на което се намира водопада.

Пътят не е нито твърде стръмен, нито пък е прекалено трудно проходим, така че не би трябвало да имате затруднения с изкачването към това чудо на природата.

Път до водопада

Последният участък от пътя до водопада е много лесен за преминаване, макар че не е възможно да бъде изминат с автомобил. Тук става дума за стара и разнебитена коларска пътека, която все пак не е трудна за вървене.

Тя минава през изключително красива гориста местност, като по пътя за водопада ще се натъкнете на стара чешма. Гледката е очарователна, като не бива да забравяте да щракнете няколко снимки на самата чешма.

Освен нея, по пътя към водопада ще видите и старо училище. Това е много интересно, тъй като районът някога е бил доста по-оживен, за разлика от днес, когато в радиус от километри селата са почти напълно опустели.

За сметка на това, районът привлича все повече туристи и посетители, които идват тук за няколко часа и за да лагеруват в гората.

Пълноводие

Добравишка Скакля се радва на изключително пълноводие през цялата година. През което и време от годината да дойдете тук, ще попаднете на един водопад, който излива внушително голяма струя вода от стръмните отвесни скали.

Той е един от малкото в страната, които остават буйни дори и в разгара на най-сухите и горещи летни месеци. И все пак, през пролетта водното оттичане се подсилва от доста по-обилните валежи, което като цяло е характерно за много райони на нашата страна.

Допринасят не малко и топящите се снегове, които изливат не малък обем вода от високите планински части. Спускайки се надолу, струята в края на краищата достига него.

Добравишка Скакля, обаче, се радва на пълноводие дори и след падането на най-обикновен дъжд. В такива моменти той сякаш набира мощ от нищото, превръщайки се за кратко в един изключително мощен извор на живот за цялата околност.

По тази причина, можете да съгласувате пътуването  си до водопада с това, по кое време от годината ви се вида най-интересно и приятно да се отправите на там. Така ще можете да се насладите на природата, без да трябва да адаптирате плановете си с капризите на водопада.

Кога да го посетим

Както вече споменахме, водопадът е пълноводен през цялата година, така че можете да го посетите във всеки един удобен за вас момент. Тъй като изборът зависи изцяло от вас, може би най-добре е да заложите на летните месеци.

Това е високопланинска местност, така че температурите тук през по-голямата част от годината може да са доста ниски. По тази причина, най-добре би било да се ориентирате към лятото, тъй като през юли и август тук е най-приятно.

По този начин не само ще избегнете летните жеги в ниските райони, но ще се насладите и на тази местност във възможно най- добрата ѝ светлина.

Рискове

Тази околност не се смята за рискова, защото не е нито твърде отдалечена от цивилизацията, нито е изолирана твърде нависоко в планината. Освен това, в района има гъста пътна мрежа, която, в случай, че се изгубите, може лесно да ви отведе до някое близко населено място.

Основната опасност, обаче, идва от това, че човек, ако излиза извън обозначените туристически пътеки, може лесно да се подхлъзне някъде, да пропадне или да пострада по някакъв друг начин.

Тук вероятността да се срещнете лице в лице с диви животни е малка. Из района се срещат вълци и мечки, но те не са големи като популации, така че едва ли ще се натъкнете точно на тях докато обикаляте из района, особено ако спазвате обозначените маршрути.

Особено трябва да сте внимателни за кърлежи при разходки през пролетта. Тогава малките кръвосмучещи създания се настаняват край пътеките и има риск да се приберете с някой от тях по себе си.

Това е много неприятно, имайки предвид, че кърлежите разпространяват доста голям брой заболявания. По тази причина е добре да избягвате храсталаците и да се движите само по пътеките. Разбира се, това не ви дава пълна гаранция, но все пак намалява опасността до минимум.