Копренски водопади

Копренските водопади се намират в най-западните части на Северна България. Те попадат в западна Стара планина, като има съвсем малко разстояние до границата със съседна Сърбия.

Копренските водопади представляват една наистина красива поредица от три водопада, която се спуска в изключително живописна и романтична местност. Водите образуват поредица, от стъпала, като между тях няма много голяма дистанция, но не са и непосредствено един след друг.

Водопадите имат сравнително малка височина, като компенсират това с красота и пълноводие. Най-малкият от тях е съответно 5 метра висок, като това не му пречи да излее водите си от тази тази незначителна височина с ефект и грохот.

Най-високия от тях не е много по-голям. Той достига височина от около 10 метра, като погледнато първоначално дори е малко трудно да се определи кой от тях е всъщност най-голям и кой е най-малък.

Едно от най-красивите кътчета в Европа

Мястото, на което се намират Копренските водопади се счита за едно от най-красивите в Европа. Тук можете да почувствате как е изглеждат Стария континент преди десетки хиляди години, преди цивилизацията да го погълне и усвои до такава степен, в каквато го виждаме днес.

Отивайки на мястото, реално от всички страни сте заобиколени от девствена дива природа, в която не се усеща дори и най-малка следа от човешко присъствие. Това несъмнено има своето вдъхновяващо въздействие, като се създава чувството сякаш сте някъде на края на света.

Кога да го посетим

Мястото е най-красиво когато пролетта вече е покрила всичко в пищна зеленина, тоест някъде през първите две седмици на месец май. По това време ще можете да се потопите напълно в очарованието на Копренските водопади, тъй като не само природата изглежда по този най-привлекателен и магнетичен начин, но и водопадите сами по себе си са най-пълноводни.

През летните месеци тази част от Балкана изглежда също така пленително, но тогава вече се губи част от усещането, защото водопадите не са толкова пълноводни, а през най-горещите и сухи седмици може дори да пресъхнат напълно.

Зимата от своя страна, също не носи много голямо пълноводие, но за сметка на това всичко се покрива с пухкав дебел слой сняг. Това може да бъде, обаче, нож с две остриета. Тъй като пътят е под снежната покривка, има почти 100% вероятност да загубите пътеката и да не успеете да намерите пътя към водопада или дори на обратно.

През есента водопадът е пълноводен в резултат от валежите от дъжд, но не е толкова, колкото е през пролетта. При това положение ще видите неговата красота, която ще е допълнена и от топлите златисти тонове на позлатената от есенните слани широколистна гора. Това е не лош момент, в който да посетите мястото, стига да сте на ясно, че през есента промените във времето понякога са драматични и не много приятни. Въпреки това, този сезон дава чудесни възможности за отдих край Копренските водопади, стига да попаднете на хубаво време.

Пътят до водопадите

До Копренските водопади няма как да се стигне с автомобил, тъй като те са разположени доста навътре в гората. Околната местност, сама по себе си, може да е доста сложна в някои участъци, а като се има предвид това, че в околността има много малко жители, става ясно защо пътища на практика липсват почти напълно в тази околност.

Тяхната изолираност, обаче, се оказва точно това, което привлича в околността много голяма част от всички посетители, идващи край водопадите. Това обикновено са хора с по-голяма физическа подготовка, които са свикнали на движение и търсят уединение сред дивата природа.

До Копренските водопади води една изключително красива и уникална по рода си еко-пътека, която се смята за една от най-дългите в България. Тя има дължина, достигаща до около 20 километра, което е доста трудна за преодоляване дистанция, имайки предвид, че през гората се върви много по-трудно, отколкото по някой път, който има настилка, пък било то и не много добра.

Имайки предвид, че еко-пътеката преминава през по-сложни местности, тя се смята за малко по-рискована, отколкото са доста други подобни маршрути из страната. Именно по тази причина, много често ще чуете препоръката към това място да не се поема без опитен водач, който знае всички подробности и особености на пътя до водопадите.

Маршрутът е труден не само поради това, че е дълъг, но и защото има много места, в които на практика пътеката сякаш изчезва от погледа. Това лесно може да ви заблуди и да ви прати в погрешната посока. Така вместо да стигнете до водопадите, има вероятност да се загубите насред гъстата гора.

Дивите животни по пътя са още една причина, която оправдава преминаването на маршрута с водач. Този тип гидове са добре запознати с местната фауна и знаят как да реагират когато се срещнат очи в очи с диви животни.

А това тук не е невъзможно, имайки предвид, че в околността обикалят вълци, мечки и чакали, които търсят храна. Макар и в повечето случаи да не нападат хора, понякога едрите бозайници може да се изплашат и да реагират по неочакван начин при срещата си с вас.

Рискове сред гората

Рискове по еко-пътеката, която води до Копренските водопади не са малко. Тъй като мястото е отдалечено, а теренът - сложен, има всякакви опасности и срещата с диви животни далеч не е единственото, за което трябва да бъдете изключително много предпазливи.

Сред нещата, за които трябва да сте особено внимателни, това са опасността от подхлъзване и нараняване, което може да се случи особено в условията на лошо време или при носене на неподходящи обувки.

Освен с подходящото облекло, препоръчително е да разполагате и с известна физическа подготовка за да обходите пътеката. Тук не става дума за някакви по-специални спортни умения, а просто за това, че пътят е около 20 километра, което не може да бъде по силите и възможностите на всеки.

Ето защо, преди да поемете по пътя към водопадите, бъдете сигурни, че ще можете да стигнете до тях или ако не, просто повървете само част от маршрута. Така няма да се претоварвате и няма да измъчвате себе си.

Изключително важно е да внимавате да не се загубите някъде по пътя, защото рисковете от това са доста сериозни. Както вече споменахме малко по-рано, пътеката се губи на е малко места, като това създава сериозни рискове от заблуждаване от ваша страна, което може да доведе до загуба на ориентация.